Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2015

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Началник на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология в УМБАЛ "Софиямед"


Проф. д-р Златко Кълвачев, д.м.н. е роден на 17.09.1954 г. в гр. Асеновград. Възпитаник е на Медицинска академия, гр. София. Кариерата му започва във ВМА, където работи до 1994 г. В периода 1994 -2001 г. ръководи лабораторията по вирусология в Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела. През 2002 г. постъпва в НЦЗПБ като завеждащ лаборатория по молекулярна вирусология. Избран е за доцент през 2003 г., защитава втора докторска дисертация (дмн) през 2006 г., а през 2009 г. е избран за професор. От 2011 г. отново е на работа във ВМА, като началник на Център за диагностика и анализ на вируси и вирози. От началото на 2015 г. е началник на Лабораторията по клинична микробиология и вирусология в УМБАЛ "Софиямед".

     

Започна отново сезонът на респираторните инфекции. Да очакваме ли нещо ново?
Моето разбиране е, че тези сезонни настинки и вируси (парагрипни, риновируси, аденовируси), които причиняват леки неразположения, не са нещо много лошо, защото те реално имунизират и подготвят организма за грипната вълна, която идва по-късно. Разбира се, това не означава, че не трябва да взимаме и други мерки, включително и рисковите групи да се ваксинират, но има и други начини. Може да се взема по една лъжица мед сутрин на гладно, да се пият билкови чайове, както и други подсилващи имунната система средства, богати на антиоксиданти – лимони, джинджифил, настойка от бъз и т.н. Защо не и вечер по една ракия или чаша червено вино – особено сега като стане, защото младото вино е пълно с антиоксиданти. Нали знаете поговорката: „Младо вино пийте за здраве, старо за удоволствие”!


Иначе и тази година ще има грип, както винаги, и тази година ще си има вълна от респираторни заболявания, някои от които вирусни, други бактериални, трети смесени. И най-потърпевшите отново ще бъдат рисковите групи – от една страна, малките деца, които нямат още изграден имунитет, от друга страна, хронично болните и възрастните, за които трябва да се предприемат специални мерки, включително и ваксинации.


Вируси има и ще има... Благодарение на модерните техники и по-големите възможности сега се откриват вируси, които ги е имало, но не са били известни, а от друга страна, чисто нови вируси, които преминават най-общо казано междувидовата бариера. Като пример са някои от грипните вируси – птичият грип, който преди години беше голям проблем, а сега е актуален т.нар. MERS или БИРС (близкоизточният респираторен синдром), от който се заразиха хора чак в Корея. Освен че се свързва основно с камилите, го има и при други животни, които могат да бъдат резервоар и преносители на болестта. Освен това може да се пренася и чрез заразени продукти – напр. в Корея хората са се заразили най-вероятно от камилското мляко, което се употребява там.


Другите са арбовирусните инфекции, треската Западен Нил, Ебола. Историята с Ебола не е нито за подценяване, нито е приключила. Да, ограничи се голямата епидемия, но Еболата продължава да си тлее – една година по-късно случаи си има, но те разбира се, се контролират. Голямата роля по ограничаване на разпространението на Ебола изиграха хигиенните мероприятия и специализираната информация. А иначе, 2014 г. беше обявена за година на пострадалите медицински работници от Ебола, защото 499 човека починаха от заболяването, докато изпълняваха професионалния си дълг.

   

Какво още трябва да знаем за човешките папилома вируси?
За HPV вируса последните години се каза много, но в 90% от случаите беше насочено в гинекологията и онкогинекологията. От тук искам да кажа 2-3 други неща, първо, човешкият папиломен вирус не причинява само рак на шийката на матката или кондиломи, а поне още 10 вида рак с други различни локализации – кожата, ларинкса, белия дроб, пикочния мехур, гърдата. Освен това една особено рискова група са децата, защото те също страдат от тези инфекции, като най-често в областта на ларинкса, т.нар. респираторно рецидивираща папиломатоза. Тя може да се появи няколко години след раждането и всъщност това са онези вируси, които са предадени от майката на плода при зачеването и раждането. В момента единственото нещо, което може да бъде направено по повод всичките тези локализации, увреждания и заболявания, причинени от HPV, е профилактиката чрез ваксиниране.


За ваксините също се изписаха купища неистини, обикновено антиваксинално настроени, за това обаче, по моите разбирания, няма сериозни доказателства. Аз следя мониторинговите експертни доклади на СЗО от 2006 г. насам и няма научни данни, че като се ваксинираш ще получиш аутизъм или някакво автоимунно заболяване. При положение, че няма ефективно противовирусно средство срещу HPV, остават ваксините.


Сега, разбира се, очакваме да излязат и терапевтичните ваксини, като целта им е да се активира клетъчно-медиираният имунитет и като крайна цел да се унищожават заразените вече клетки. Профилактичните ваксини събуждат хуморалния имунитет и образуваните антитела играят роля на първа бариера и блокират вируса още преди да е навлязъл в клетката. През тези 8 години за ваксините се натрупаха знанията и опит. У нас обаче се губи много време за разправии с антиваксиналните лобита, докато други държави (имам предвид Скандинавските) от началото се ваксинират и вече берат плодовете, защото ранните и по-късните ефекти на ваксинацията се виждат, и ракът на шийката на матката там е намалял драстично.


В България и двете фирми производителки могат да кажат точно колко дози от ваксината са продадени, но тук никой не може да каже колко човека са ваксинирани и най-вече какъв е ефектът след ваксинацията. Другото нещо е, че няма никакъв смисъл да ваксинираш само момичета. Във ваксинологията и епидемиологията разбирането е ясно – или ваксинираш цялата популация, или практически нищо не правиш. Ваксиниране по полов признак не трябва да има. Докато не се постигне ваксинално покритие над 90%, не можеш да гониш някакъв ефект. Справка – хепатит В ваксината. Тя се прилага вече 25-30 години и към момента е първата ваксина, която се поставя на бебетата след раждане. Не знам какви са данните за България, но САЩ отчитат с 82% намаляване на случаите на хепатит В. Ще минат още 15-20 години и за него повече няма да се говори.


Като вирусолог, какво е личното ви отношение към вирусите?
Положително! Вирусите не са само тези страшните, които правят епидемии и убиват хора, защото аз съм фен и на другата гледна точка. Вирусите, освен че са много красиви, в същото време, когато попаднат в ръцете на знаещи и можещи хора, могат да са полезни. Използва се свойството на вируса да прониква в клетката – напр. като се направи рекомбинантен вирус и му се вкара някакъв допълнителен ген, лекарствено вещество или молекула, вирусът може да се използва като вектор. След като този ген се активира, неговите експресионни продукти, които са белтъци, могат да се окажат полезни за тази клетка и тя да се облагодетелства от това. От друга страна, ако вирусът се насочи към злокачествената клетка и влезе в нея, я унищожава. Това е принципът на онколитичната вирусотерапия. Тази година хит в това направление е препаратът RIGVIR, който съдържа живи непатогенни за човек ентеровируси с цитолитично и имуномодулиращо действие. Rigvir вече се прилага за лечение на кожен рак и специално при меланома.


Да, от една страна, вирусите са лоши – заразяват те и те разболяват, но от друга, като ги познаваш и ги насочваш в правилната посока, можеш да постигнеш хубави неща. Затова аз лично говоря за вирусите с любов.