Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2015

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Миглена Георгиева, дм
Началник на Втора детска гастроентерологична клиника към УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна


Специалист по педиатрия и детска гастроентерология. Завършва медицина в Ленинград с отличие. Защитава дисертация в областта на детската гастроентерология. През 2010 г. се хабилитира към Катедрата по педиатрия – МУ Варна. В момента специализира “Хранене и диететика” към МУ Варна.


Основните научни разработки са в областта на заболявания на горния храносмилателен тракт, хеликобактер инфекция, чернодробна патология, хранителна алергия, приложение на пробиотиците и др. Участва в научни проучвания в областта на детската гастроентерология. Член на Българска педиатрична асоциация, Българско дружество по гастроентерология, ESPGAH, ESPEN, ICMART, БЛС. Председател на Българското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене.

            

Вие сте детски гастроентеролог и специализиращ „Хранене и диететика“. Какво е актуалното в тази област?
От изключителна важност е контролът за замърсяване на храните с бактериални агенти, т.нар. фекални бактерии – салмонела, ешерихия коли, стафилококи. Това определя правилата за приготвяне и съхранение на храната. Например много от хората не знаят, че хладилниците трябва да се почистват непрекъснато, защото има бактерии, като йерсенията и листерията, които се развиват при ниска температура. Затова трябва да се внимава с ястията, когато престояват повече от 48 часа в недобре поддържана среда. Да се спазват принципът всяка храна да бъде пакетирана отделно, т.е. да няма смесване – примерно салати с готвена храна или салати с млечни продукти. Затова е възможно, когато се консумира храна, която е била в близост до източници на тези бактерии, да се развият малки домашни епидемии с тежка клинична картина – повръщане, диария, дехидратация. На голяма опасност са изложени малките деца.

Не по-малко важен е контролът за други замърсявания – например с микотоксини. Това са вещества, които се произвеждат от плесените и които практически не променят структурата на храната и вкусовите ú качества. Когато се консумира такава храна, не може да се разбере, че има нещо, което е вредно за здравето и така се развиват много остри и хронични заболявания. Населението е запознато донякъде с термина „афлатоксини“ във фъстъците. Има и други микотоксини, които се натрупват в човешкия организъм и водят до поразяване на бъбреците, черния дроб, намаляване на имунитета. Те се развиват и натрупват в различни храни – зърнени, млечни и други. Например ядките – от една страна, те са изключително полезни, но от друга – са почва за развитие на тези плесени, произвеждащи микотоксини.

Има и други, не по-малко опасни замърсители на храните – Е-та (някои неопасни, други опасни), пестициди, тежки метали, бифеноли, които се влагат допълнително в храните или попадат от околния свят в продуктите. Важна тема е проблемът с генно-модифицираните храни. Например в САЩ не се акцентира върху ГМО-тата, докато в Европа много структури се опитват да фокусират вниманието върху тях. За съжаление човечеството няма голям избор, защото сега сме 7 млрд., но след 30 години ще бъдем 9 млрд. Ако производството на храни не се увеличава, ще бъде трудно изхранването на хората. Усилията трябва да се вложат в производството на повече, но качествена храна, разбира се, с помощта на постиженията на биологията, генетиката, агрономията. Това са сложни политически и икономически моменти, които се дискутират непрекъснато, като има европейско законодателство, което ги регламентира. В България има организации, които се занимават със следене на вноса и производството на храни, но каква е ефективността им, предстои да се доуточнява и контролира.

В последните години се обръща голямо внимание на пестицидите и тежките метали, защото веднъж натрупани в организма, се счита, че трудно би могло да бъдат изведени. В цял свят се работи по детоксикацията, защото при доста от заболяванията, като генерализирано разстройство на развитието (вкл. аутизма), различни дегенеративни процеси на нервната система (Алцхаймер, МС и др.) се предполага, че пестицидите, тежките метали и генно-модифицираните храни имат значение за развитието им.

Големи научни колективи работят върху различни програми за детоксикация, което все още е на ниво лабораторни изследвания. На този етап е важно познанието за допустими дози и предпазване от попадането им в храната. Това има значение, първо, за детското здраве, и второ, за възрастните – с оглед канцерогенезата, тератогенните ефекти, намаляването на имунитета, дегенеративните процеси в нервната система, токсичното увреждане на черен дроб и бъбреци, и др.                

В момента активно се дискутира предложението на Министерството на здравеопазването за облагане на вредните храни с данък. Какво е вашето мнение?
Данъкът за вредни храни е добър за здравето на населението. Затлъстяването е голям проблем и трябва да бъдат взети различни мерки за ограничаването му. Разбира се, предложението трябва да бъде обмислено и обсъдено на широк фронт – институции, лекари, производители и др. В САЩ преди четири години се прие закон за забрана на продажбата на всички лоши храни (junk food) в радиус на 5 км от училища и детски градини, като глобите при нарушение на закона са много високи. Това е опит за контрол на храненето на деца и юноши.

В Скандинавските страни този тип облагане дава добър резултат. Предполага се, че контролът върху някои традиционни наши храни ще бъде трудно за българина. Обуславя се от традициите, икономическия статус, нивото на познанията и пр., но считам, че това е добро начинание.               

Върху какво работите в момента?
Сега във Варна се занимаваме с проблема за хранене на специални групи деца (целиакия – непоносимост на глутен, хранителни алергии, някои метаболитни болести, някои форми на аутизъм). Опитваме се да въведем режимите и успяхме за детски ясли, градини. Общината активно помага, като сега вървят преговори за осигуряване на такова специализирано хранене и в училищата. Има проблем с предвидените суми за храна, като кметът и общинските съветници са поели ангажимента да ги завишат.

Искам да подчертая, че Варна е пионер в тази област и се надяваме и другите големи общини да ни последват. С колегите от Катедрата по хигиена на МУ Варна се занимаваме и с обучението на медицински сестри, патронажни сестри, общопрактикуващи лекари и педиатри за правилното хранене на децата до 3 години.             

И последно, според Вас какви качества трябва да притежава добрият лекар?
Цяла вселена – ум, упоритост, последователност, любознателност, сила, доброта, почтеност. Той е съчетание от блестящ професионализъм, духовна сила, състрадание и артистизъм.