Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2016

Алергичен ринит при деца

виж като PDF
Текст A
д-р Димитрина Едрева, дм
асистент по УНГ при МФ на СУ ”Св. Кл. Охридски”, УБ ”Лозенец”, гр. София


Алергичните ринити имат различна етиология. Реакцията антиген-антитяло става в лигавицата на носа и носоглътката. Носът се запушва, тече обилен воднист секрет, има често кихане, очите се зачервяват. Наличието на алергия при двама родители дава генетична предиспозиция в около 25% от новородените. Проследяват се 474 (39.2%) деца с алергични и рецидивиращи хреми.

Въведение

Диагнозата алергичен ринит в детска възраст често се маскира от симптоматиката на уголемената аденоидна вегетация. По данни на д-р Т. Мустаков (2013 г.) в около 70% от оперираните с аденотомия е налице атопия, а д-р Сп. Тодоров (2013 г.) съобщава, че бързият рецидив на вегетации след аденотомия насочва за алергия[3,4].

Алергичните заболявания имат многофакторна етиология. Тъй като основните дефекти все още остават не­изяснени, важен фактор е генетичната предиспозиция. По данни на S. Corner и сътр. (1982 г.) при наличието на признаци на алергия при двамата родители, в около ¼ от поколенията е налице атопия[8]. Типичните симптоми на алергично заболяване се появяват още в кърмаческа възраст, но най-често се срещат на възраст 6-14 год.[6]. Състоянието на атопия представлява липса на стоп механизъм на реакцията антиген-антитяло. Ако едно алергично лице получи пристъп от алергична хрема, той продължава часове и дни, докато при неалергично лице е налице стопиращ механизъм и за няколко минути реакцията спира. По данни на доц. Д. Вичева (2009 г.) децата на възраст 6-7 години са най-склонни към развитие на алергичен ринит[1].


Материал

За периода 2003-2008 г. проследихме 1 117 деца, изпратени в УНГ клиника със съмнение за аденоидни вегетации. При 474 (39.2%) от тях се касаеше за алергични и рецидивиращи хреми.

Уточняването на вида алергия при по-големи деца (6-7 г.) става чрез кожни проби, а в кърмаческа възраст – чрез кръвни изследвания. Клиничният опит показва, че резултатите от кръвните изследвания не са сигурни и по-добре е да се направят кожните проби, макар и по-късно.

На всички извършихме акустична ринометрия за установяване на конфигурацията на носа и носоглътката.


Резултати и обсъждане

От 474 деца с алергични и рецидивиращи хреми при 146 (33.3%) установихме уголемена назофарингеална тонзила (Фиг. 1).

Фигура 1: Акустична ринограма на дете с влошено носно дишане и уголемена аденоидна вегетация

   

Това се дължи на факта, че реакцията антиген-антитяло става в кухината на носа и носоглътката и довежда до оток на носната лигавица и подуване на аденоидната вегетация. За уточняване на състоянието им се интересувахме и от други алергични прояви (атопичен дерматит, спастичен бронхит, субхордален ларингит, серозен среден отит).

Преобладаването на алергични прояви може да започне още от кърмачес­ка възраст. По-тежката генетична обремененост и повишените нива на IgE в кръвта се свързват с по-ранния дебют на симптомите[7]. Повече от 40% от атопичния дерматит започва развитието си от кърмаческа възраст. Ранните симптоми се свързват с висок риск от бъдеща алергична хрема[5]. Кърмачетата, родени непосредствено преди поленовия сезон, са с тенденция за по-лесна сенсибилизация към полени[1,2]. Пушенето на майката по време на бременността повишава риска от атопичен дерматит и астма за бебето[9].

Най-често децата с алергичен ринит имат сърбеж в носа и носоглътката, често кихат, от носа изтича воднист секрет. Много често родителите или част от лекарите употребяват термина „задна хрема”, какъвто в оториноларингологията не съществува. Изправеният стоеж на човешкия род довежда до изтласкване на носния и синусния секрет към гърлото. Когато човек е здрав, този секрет се преглъща без да се усети. Ако секретът се увеличи (алергия, хипертрофичен хроничен ринит и др.), той се усеща от пациентите и е необходимо лечение.


Заключение

Лечението на алергичния ринит в детската възраст се провежда предпазливо поради ранимата и чувствителна детска лигавица. Важен фактор в кърмаческата възраст е да се избягват контактите с алергени (домашни любимци, домашен прах, полени). При по-големи деца се използват деконгес­танти за отпушване на носа, антихистаминови препарати (Xyzal, Aerius и др.), а при още по-големи – локални кортикостероиди.
  
   

  
  
книгопис:
1.    Вичева Д. Архив, 2009, 5, 1/2.
2.    Вичева Д., Д. Тодорова, Кърмаческа възраст и алергични болести. Транспортна медицина 28, 2006, 1, 66-68.
3.    Мустаков Т. Алергичен ринит. Medinfo.13, 2013, 7, 1-2.
4.    Тодоров Сп. Алергичен ринит при децата. Medinfo. 12, 2013, 3, 1-2.
5.    Albert N., Engstrom J. Natural history of allergic diseases in children. Acta Pediatr. Scand. 1990, 79, 206-211.
6.    Asher Ml., Montefort S., Bjorksten B. et al. Changes in prevalence of symptoms of asthma, allergic rhinoconjunctivitis and eczema in childhood; ISAAC Phases One and Three repeat multicountry cross-sectional surveys. Lancet 2006; 368: 733-743.
7.    Blumental M., Yunis E., Mendell N., Enstrom R. Preventive allergy genetics of IgE – metiadet desease. J. allergy clin. Immunol. 1986, 78, 9627.
8.    Corner S., Kijellman N., Eriksson & A. Roth. IgE screening in 1701 newborn infants and the development of atopic disease during infancy. Arch. Dis. Child. 1982, 57, 364-368.
9.    Rantakallio P. Relationship of maternal smoking to mortidity and mortality of the child up to age five. Acta pediatr. Scand. 1978, 67, 621-631.