Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2016

Хранене на децата в ранна детска възраст

виж като PDF
Текст A
д-р Донка Узунова
Неонатологично отделение, Втора САГБАЛ „Шейново”, гр. София


Несъмнено животът ни започва с първото вдишване и продължава чрез поддържането на жизненоважните функции на тялото. Една от най-важните е храненето.

По време на вътреутробния живот бебето получава кислород и хранителни вещества от майката, след появата си на бял свят храненето става самостоятелна функция и е колкото естествен, толкова и труден процес. Установяването му по правилен начин определя и формира растежа, физическото и нервно-психическото развитие на бебето. В стадиите на развитието на детето се включват и хранителните умения, които се формират и променят с възрастта.

Ще разгледаме „правилата” за храненето по възрастови периоди, като условно приемем този термин.

Материалът е в стил, подходящ за представяне пред родителите. Хубаво е майките да се доверят първо на природните закони и инстинкти – своите и тези на детето.

Целта е на тази публикация са насоки и помощ за този изначално най-естествен процес в живота на хората.


Периодът преди раждането

Движения на лицевите мускули, наподобяващи сучене и гълтане, съществуват дълго преди термин. Има проучвания, според които детето развива дори определени вкусови предпочитания в зависимост от хранителните навици на майка си, като се смята, че храните със съответните вкусове, които тя приема, се излъчват в амнио­тичната течност и в последствие с кърмата.


Периодът от раждането до едномесечна възраст

Препоръките на СЗО безспорно препоръчват кърменето като начин на хранене до 6 мес. Кърменето е най-добрият начин за хранене. То е от полза за бебето и майката в еднаква степен. Кърмата съдържа всичко необходимо за здравословния растеж на новороденото. Тя е с най-добрия състав и вкус, лесен достъп, притежава и защитни функции чрез съдържанието си на антитела и имуноукрепващи вещества, в най-голяма степен, съдържащи се в коластрата, с нейното богато съдържание на протеини, антитела и микроелементи. Коластрата се отделя в първите 2-3 дни след раждането, има лесна усвояемост и напълно удовлетворява хранителните потребности на детето в първите дни.

Кърмата е незаменима. Тя е стерилна, достъпна по всяко време и е с точната температура. Кърмата се усвоява по-лесно от готовите формули. Развитието и населяването на стомашно-чревния тракт с „полезна” флора, способства за правилното му функциониране. Намален е рискът от стомашни разстройства, от инфекции и алергични състояния. Установяването на редовна и правилна дефекация става естествено.

Количеството на кърмата е адекватно на възрастта на бебето и рядко изисква специално дозиране.

Благоприятно е действието ù върху болестни състояния в периода на новороденото, както и при различна по степен недоносеност. Смята се, че кърмените бебета имат по-нисък риск от високо кръвно налягане, дисхолестеролемия, наднормено тегло, диабет и други заболявания, свързани с обмяната на веществата в по-късна възраст.

Отражението на процеса на кърмене върху организма на жената има предимно положително въздействие.

Контактът между майката и бебето при кърмене и осъществената по този начин близка емоционална връзка с детето, правят жената спокойна, удовлетворена, щастлива и здрава. Осъществяването на незабавния контакт между бебето и майката веднага след раждането е крайно положителна тенденция в родилните зали и се практикува в болница „Шейново” във всички случаи, когато състоянието на бебето го позволява, дори при оперативните раждания. Трябва да отдадем внимание и на това, че близостта на бащата е не по-малко важен компонент и не е никак рядка тенденция в последно време. Отделящите се при кърмене хормони помагат за обратното развитие на матката и цялостното възстановяване на жената.


Как да насочим родителите кога и колко да хранят?

Лесно ще разпознаете кога бебето е гладно. Доверете се на неговите рефлекси: стават неспокойни, активни, обръщат главичка при докосване по бузката (ориентировъчен рефлекс), отварят устичка при докосване на брадичката, засмукват всичко, което се допре до устните им.

След като бебето се роди, количеството на отделяната кърма се определя според това колко то суче. Важен е начинът, по който детето ще захване гърдата (зърното и част от ареолата и около нея). Признак, че бебето суче правилно е движението на областта между слепоочията и ушите му, усещането за засмукващите движения, които то прави с езичето и небцето си, видимото пълнене на устичката му с кърма.

При правилна позиция, бебето няма да има затруднения с дишането при кърмене. Може леко да се притисне гърдата с един пръст, за да сте сигурни, че нослето е открито. Нека се има предвид, че бебетата може да спят и да продължават да сучат, като е важно да се наблюдава дишането им през носа по време на хранене.

Колкото и да е естествен този процес, майките почти винаги изпитват затруднения в началото. Болката е „задължителна” част от тях. Тя е преходна и преодоляването ù е по-лесно с предварителна подготовка. Което включва подготовка на зърната, информирането, че това е нормално и че преминава за 10-ина дни, като се обясни и значението на поддържането на хигиена на гърдите.

При естественото хранене бебето само определя продължител­ност­та на сученето и съответно количеството. Хубаво е да суче от едната гърда колкото иска, а след това да му се предложи другата с редуване на гърдите при следващо кърмене.

Много майки предпочитат свободния режим на хранене, т.е. при поискване. Други предпочитат да спазват часови периоди. В рамките на няколко седмици, всяко бебе установява свой собствен режим на хранене. Което и поведение да изберете нека се има предвид, че:

  • Паузата между храненията ще ви покаже дали детето е сукало в достатъчно количество предишния път, т.е. ако след един час отново е гладно, удължете времето за кърмене. Заспиването на детето след хранене и спокойствието му в будни часове могат да ви уверят, че е сито.
  • Кърмата е по-лесно усвоима, за разлика от адаптираните млека, поради което при хранене с тях е добре да спазвате 3-часова пауза между храненията.
  • Редовните изхождания с нормален цвят и количество означават достатъчно приета храна. Дефекацията в първите 2-3 седмици може да бъде след всяко хранене, в последствие става 1-3 пъти дневно. Първите изпражнения на детето са тъмнокафяви до черно-зелени, след което придобиват млечножълт цвят. При естествено хранените кърмачета са с по-рядка консистенция, а при хранене с адаптирано мляко е възможно да са по-плътни и оформени.
  • 7-8-кратното хранене е подходящо за първите 1-2 мес., което включва и нощно такова. След 2-рия месец ориентировъчните периоди за хранене са през 3.5 ч. Не будете бебето, за да го храните и не се тревожете, ако не винаги изяжда еднакво количество.
  • Ако едно физиологично здраво дете няма достатъчен тегловен прираст и се намира в постоянно неспокойствие и плач, последната причина за това е т.нар. „рядка кърма”. Трябва по-скоро да се преоцени количеството приемана кърма или адаптирано мляко и, разбира се, да се изключат болестни причини за това.
  • Нормалното наддаване на тегло и дължина, регистрирано от вас и от личния лекар, е показател за достатъчно хранене.

Преценката дали се налага дохранване зависи от поведението на детето и общото му състояние, тегловния прираст и присъствието на нормални отделителни функции. Колкото повече се изпразва една гърда, толкова повече ще се пълни тя с кърма. Изпразването на гърдата става чрез сучене или изцеждане.

  • Прясно изцедената кърмата може да се съхранява в хладилник не повече от 48 часа, след което трябва да бъде използвана, замразена или изхвърлена.
  • Кърмата може да се съхранява замразена до три месеца. След като млякото се размрази, то може да се съхранява в хладилник до 24 часа. В никакъв случай не трябва да се замразява отново.
  • Кърмата трябва да се размразява в хладилник или под топла вода.
  • За да затоплите кърмата, поставете я в уред за затопляне на храна или под течаща топла вода.
  • Разклатете шишето за хранене, тъй като мастната субстанция може да се е утаила.
  • Пренасяйте изцедената кърма в термоизолираща чанта с охладител.
  • Допълнителното даване на вода е спорно и не се препоръчва от СЗО, тъй като се смята, че количеството вода, което децата трябва да приемат се съдържа в майчината кърма или в приготвеното специално мляко за кърмачета и че здравите бебета до 6 месеца нямат нужда допълнително от вода, дори и при горещо време. Няма да направите голяма грешка, ако предложите вода на детето си, като се съобрази с времето за хранене, за да не се допуска намаляване на количеството приета храна. Водата се включва след включване на захранващите храни, тъй като тогава е и периодът, в който бъбреците са готови и способни на екскреция.
    Причините кърменето да не се осъществи са малко, но съществуват. Медицинските противопоказания за това са някои тежки заболявания: туберкулоза, хематогеннопреносими инфекции, като СПИН, хепатити, сифилис. Тежки хронични заболявания на сърдечно-съдовата система или други, при които майката е физически затруднена. Тук можем да споменем и психичните разстройства, депресии, епилепсии или временни състояния, изискващи прием на медикаменти, противопоказани при кърмене. Решението трябва да се вземе от лекуващия лекар. Интермитентните заболявания не са причина за спиране на кърменето. Образуването на антитела в майчиния организъм биха защитили бебето от заразяване.
  • Хранителният режим, приеманите добавки и лекарства, цялостното поведение на майката, вкл. и вредни навици, имат пряка връзка със състава на кърмата.
  • При кърмене е необходимо е да се избягват някои храни: такива със силни подправки и миризми – пушено, дивеч, консервирани храни и сокове; алергенни съставки – шоколад, риба, ядки не са забранени, но трябва да са в умерени количества; бобови храни; кофеинови и енергийни напитки.
  • При заболявания, свързани с развитие на непоносимости въз основа на алергични или ензимнодефицитни състояния или вродени метаболитни заболявания, е нужно хранене със специализирани режими и млека, указания за които ще получите от неонатолога си и от личния лекар на детето.
  • Хранене с адаптирани млека. Може да бъде частично или тотално. Модерните млека се доближават максимално до състава на майчината кърма, предлагат се хипоалергенни варианти, форми с прибавени пробиотици и антирегургитационни формули. Храненето с тях е напълно пълноценно и не е уместно да се вменява чувство на вина у майките, при чиито деца се е наложил или са избрали този начин за хранене.
  • Внос на витамини: добре е да се има предвид, че в адаптираните млека има добавени витамини, вкл. и вит. Д, използван за рахитопрофилактика. Застрашени от дефицит на вит. Д и вит. К са естествено хранените кърмачета. Допълнителното им добавяне е целесъобразно и в хода на детската консултация ще получите препоръки за това.
  • Заместването на кърмата с краве или друг вид животинско мляко до 1-годишна възраст не се препоръчва и няма никакви предимства пред адаптираните млека.


Захранване

Захранването бива:

  • Ранно – от 4-месечна възраст.
  • Късно – над 6-месечна възраст.

Захранването e процесът, при който се замества част от храненето на бебето с храни и течности, различни от кърмата или адаптираното мляко. Т.е. включване на немлечни храни към кърмата: пюрета, сокове, каши, постепенно месо, варива, яйца.

Изключителното кърмене се препоръчва от всички, като се смята, че оптималният период за това е до 6-тия месец на детето. До 12-тия месец е добре 50% от храненията да са кърма, а до 2 год. поне една трета, т.е. от раждането до 2 год., енергията от кърмата трябва да си е едно базово ниво от 400-500 ккал/ дн., а останалата необходима част се доставя от храната.

Важни са указанията за родителите как по-добре да преценят кога децата им са готови да бъдат захранени. Повечето източници посочват следните физиологични признаци, които се проявяват след 4-тия месец и наблюдаването им би могло да бъде насочващ признак, че детето е готово да бъде захранено и как би реагирало (Табл. 1).

Таблица 1:

Възраст

Движения и поведение

Лицеви гримаси, реакции

Взаимодействие с околните

Орално моторно развитие

Вкусови предпочитания

Раждане – 1-ви мес.

Когато са гладни, децата стават неспокойни, засмукват всичко, което се допре до устичката, проявяват жив ориентировъчен рефлекс.

Разпознават се гримаси на спокойствие, на дискомфорт, на болка.

Правят гримаси при храни с горчив вкус, но не и към такива със сладък.

Общуването е на ниво кожа-кожа контакт, мирис, поза, топлина.

Най-силни са мускулните движения на езика.

Предпочитанието на бебето изначално е към сладките храни.

2-ри мес.

Силен хватателен рефлекс.

Развиват няколко различни изражения, разпознаваеми като реакции към различи вкусове.

Контактуват лице в лице

Ако им се подаде лъжичка, ще я избутат извън устата.

Искат познатия вкус, мирис, допир.

3-ти мес.

Могат да поднесат предмет към устата.

 

 

Движенията на езика стават все по-силни.

 

4-7-ми мес.

Заглеждат се в предметите, приемат ги в уста.

Развиват способност да имитират реакциите на околните.

Започват да разпознават лица.

Усещат вкуса на храната. Способни са да я преместват из устата си. Започва дентицията. Възможно е да получат гадене от нова храна.

Любопитни повече за новата консистенция, отколкото за вкусовете.

До 9-ти мес.

Сядане с опора и самостоятелно.

 

Гледат и отговарят по познат вече начин.

Могат да сдъвчат меки храни и да задържат храна в устата си.

Диапазона храни, които биха опитали в този момент е най-широк.

>9-ти мес.

Захващат с палец и показалец.

Израженията им започват все по-сигурно да отговарят на начина, по който се чувстват.

Имитацията на околните започва да важи и за хранителните навици, опитват храна, ако видят възрастен да го прави.

Могат спокойно да поемат храна от лъжичка и тя да остане в устата им.

Задържат и захапват, започва самообслужването им.

Разпознават вкуса на храната по вида ѝ.

9-10-ти мес.

Могат да назоват храната си.

 

Хранят се с други деца.

Отварят уста при вида на лъжичката, което се превръща в условен рефлекс.

Могат да захапят и по-твърди храни.

Тук се появява и опасност от задавяне.

Придобиват категорични предпочитания.

10-11-ти мес.

 

 

 

Насочват сами лъжичка към устата си, пият от чаша, отначало затворена.

Започват да отхвърлят определени храни предварително, защото се досещат за вкуса им.

>12-ти мес.

Разпознават храните по вид, вкус и мирис, наименоват ги и могат да си ги поискат. Групират храните, правят асоциации.

 

Започват да избират и коригират храни.

Справят се с повечето храни във фамилното меню.

Знаят какво предпочитат и го назовават.

Възможно е да започнат да отхвърлят храна, която са приемали преди това.

Всъщност чрез захранването децата по-дълго време остават на своите порции кърма, тъй като нивото на лактацията при жената, дори да запази едно и също ниво от 1-6-ти мес., с растежа на детето ще стане релативно недостатъчно, а въвеждането на храните би спестило дохранване с адаптирано мляко. Т.е. въвеждането на храненето всъщност подпомага по-продължителното кърмене. Ориентировъчното количество за едно хранене зависи от възрастта, срока на бременността, когато е настъпило раждането и телесното тегло. Най-общо е на следния принцип еднократна порция:

  • от 2-6-седмична възраст: 1/5 от теглото;
  • от 6 седм. до 4 мес.: 1/6 от теглото;
  • от 4 до 6 мес.: 1/7 от теглото;
  • от 6-9 мес.: 1/8 от теглото.


Основни принципи

Редица проучвания показват, че практиките за ранно хранене при кърмачетата не увеличават вероятността за развитието на хранителна алергия при децата. Pediatrics 2014; 134: S1-S2, S21-S28.

Включване на нова храна – само когато детето е напълно здраво. Изборът е в зависимост от физиологичното състояние на кърмачето, предпочитанието на майката (лицето, което се грижи за кърмачето) и мнението на педиатър или друг здравен специалист в областта на грижите на детето.

Еднокомпонентна, под формата на хомогенно пюре с нежна, гладка кремообразна консистенция или пюре (фино смляно). Новата храна се внася постепенно – от количество 1 чаена лъжичка в първия ден, с постепенно увеличаване до достигане на достатъчна порция за няколко дни. Включване само по един вид нов продукт на всеки 4-5 дни. Добре е това да става по-рано през деня, така бихте забелязали възможни прояви на непоносимост – обриви, разстройство, запек, повръщане. Случва се децата да откажат новата храна, в този случай тя временно се спира. Опитва се пак след ден-два или с друга близка по състав.

Очакват се промени в изпражненията на бебето. Това е нормално и зависи от вида на храната, която се включва.

Таблица 2: Различни групи храни – кога ги включваме?

Основни групи храни

5 мес.

6 м.

7 м.

8 м.

9 м.

10 м.

11 м.

12 м.

Зеленчуци

*

*

 

 

 

 

 

 

Зърнени храни без глутен

*

*

 

 

 

 

 

 

С глутен

 

 

*

*

 

 

 

 

Плодове

 

*

*

 

 

 

 

 

Жълтък

 

 

*

 

 

 

 

 

Месо

 

 

*

*

 

 

 

 

Риба

 

 

 

*

*

 

 

 

Сирене, извара, обезсолени

 

 

 

*

*

 

 

 

Краве мляко – кисело като компонент за ястия

 

 

 

*

*

 

 

 

Бобови храни – белена леща, грах, зелен боб

 

 

 

*

*

*

 

 

Сухар, хляб

 

 

*

*

 

 

 

 

Животинско масло

 

 

*

 

 

 

 

 

Растително масло

 

 

*

 

 

 

 

 

Вода

*

*

 

 

 

 

 

 

  

Таблица 3: Хранителен прием – по месеци

Възраст на детето

Съдържание и консистенция на храната

Основен принцип

Брой хранения за денонощието

Количество хранене за една порция

Раждане – 2-ри месец.

Кърма

При поискване: 7–8-кратни интервали през 3 часа

7–8-кратно, до постепенно отпадане на нощното хранене, ако детето позволи

Поставяне за 30-40 мин. на гърда, до 10-тия ден от двете на едно кърмене, след което да започнат да се редуват. Първите 5-10 дни кърменето да е за 15-20 мин

Адаптирано мляко

 

7–8-кратно, до постепенно отпадане на нощното хранене, ако детето позволи

Увеличаване с х10 ml на хранене всеки ден до достигане на 100-120 ml за едно хранене

Смесено хранене

Първо детето се поставя на гърда, след което се дохранва с адаптирано мляко

7–8-кратно, до постепенно отпадане на нощното хранене, ако детето позволи

Дохранване с една или две мерителни лъжички, тесен отвор на биберона

2-4-ти месец

Кърмене/адаптирано мляко – смесено

При поискване, със старание за увеличаване на паузата между храненията и отпадане на нощното такова

6–7-кратно, вече през 3.5 ч.

120-150 ml на хранене

4-6-ти месец

1. Каша на зърнена основа, обогатена с желязо (без глутен).

2. Пюре от зеленчуци/плодове или картофи.

3. Жълтък – ¼ в края на 6-ти месец, добавен към зеленчуковото пюре.

 

Начало на захранването:

Заместване на обедното хранене със зеленчуково пюре.

След две седмици добавяне на още едно хранене (преди обяд) с плодово пюре.

След още две седмици – още едно хранене (следобед) със зърнена каша.

Всички останали хранения с кърма/ адаптирано мляко.

6-кратно

Кърма/адапт. мляко по 150-180 ml

Постепенно на количеството от 2-3 с.л. (30-45 ml) до размера на порцията за възрастта (140-160 ml)

 
Видове храни – групи:

  • Храни, богати на скорбяла.
  • Плодове и зеленчуци.
  • Месо, риба, яйца, варива.
  • Мляко и млечни продукти.


Непрепоръчителни храни и добавки:

  • Сол (до 6 месеца) – по-малко от 1 g сол дневно, т.е. необходимото количество сол се съдържа в кърмата и адаптираните млека. При домашно приготвяне на захранващи храни не се добавя сол. При използване на фабрични храни да се дават само такива, предназначени за съответната възраст.
  • Захар – не е нужно да се добавя захар към храните и напитките, въпреки предпочитанията на децата към този вкус.
  • Пчелен мед – не е препоръчителен до 1-годишна възраст. Трудносмилаема, алергенна храна, със съмнителна стерилност и се смята, че има същите странични ефекти като рафинираната захар.
  • Ядки не се предлагат до 1-годишна възраст, поради риск от алергични реакции. Дори при наличието на парченца от тях има риск от задавяне – твърди са, не се смачкват от венците, не се разтварят от слюнката.
  • Храни, които съдържат глутен (пшеница, ръж, ечемик, овес и храни, приготвени от тях – хляб, зърнени закуски и др.) забраната към тях е леко преувеличена, защото истинската глутенова ентеропатия е твърде малък процент, но е добре да се избягват, особено при фамилна предиспозиция.
  • Риба и рибни продукти – след 8-ми месец се позволява консумацията на бяла риба, всички останали се отлагат за по-късна възраст.
  • Цитрусови плодове и сокове от тях – портокал, мандарина, грейпфрут, киви, меки и непастьоризирани сирена.

Храни с неблагоприятен здравословен ефект върху децата до 1 година

  • Шоколадови и тестени изделия.
  • Храни и напитки с изкуствени подсладители, безалкохолни напитки, чай; подправки, изделия от козе и овче мляко, поради риск от възникване на специфични алергични реакции, краве прясно мляко като самостоятелна напитка до 12-ия месец, поради риск от лактазна недостатъчност.
  • До 2-годишна възраст не е подходящо да се дават обезмаслени и нискомаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия и мастноразтворими витамини за малкото дете.


Време на въвеждане на основните групи храни

При включването на храната от 5-6-ти мес. водата вече става необходимост. Плодови сокове може да се използват също в умерено количество, тъй като може да предизвикат диария и да намалят апетита на детето за храни. Вниманието трябва де се насочи към добавената допълнително кристална захар, което не бива да се допуска. Газирани напитки не са подходящи за малки деца. Пиенето по време на хранене може да включи една малка напитка, която не би намалила апетита им. Чистата вода и други напитки не трябва да заместват храна или кърмене.

Зърнените каши: Обогатени са с желязо, други микроелементи и витамини – оризова, ечемичена, овесена, пшенични, в количество 4-8 супени лъжици на ден. Разтварят се с вода или адаптирано мляко, консумират се след приготвяне

Зеленчуци: картофи, моркови и други зеленчуци (карфиол, чушки, домати и др.), под форма на пюре, в количество 4-8 супени лъжици на ден: 120 ml.

Плодове: ябълки, круши, праскови, пъпеш, сезонни плодове – под форма на пюре, в количество 4-8 супени лъжици на ден (120-130 ml). 100% плодов или зеленчуков сок: прясно изцеден, в количество 60-100 ml на ден, в чашка (не с шише). Да се започне с ябълков сок. Сокът от грозде трябва да се разрежда с малко вода. Количеството предлагана вода от 120 до 240 ml на ден.

Таблица 4:

Възраст на детето

Съдържание и консистенция на храната

Основен принцип

Брой хранения за денонощието

Количество хранене за една порция

7-8 месеца

1. Каша на зърнена основа (вече може с глутен).

2. Пюре от зеленчуци/плодове.

3. Пюре или бульон, съдържащи месо.

4. Жълтък – ½.

5. Включване на хляб и млечни продукти: попара със сирене и масло.

Заместените хранения са вече 3 или 4.

Кърма/преходно адаптирано мляко: два пъти сутрин и вечер

Пет кратно:

сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения: предиобед, обяд, следобед

170-200 ml кърма

150-180 ml заместваща храна

Сокове по време и между храненията по 100-120 ml дневно в чашка

Вода 100-120 ml/дн.

9-12 месеца

Добавяне на смачкани и накълцани храни (на зърнена, зеленчукова, месна, плодова основа, супи, бульони), храни за консумиране с пръсти (сухар, бисквити, плод/зеленчук)

Могат да се включат храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

180-200 ml кърма/мляко.

160-190 ml храна.

Сокове по време и между храненията по 100-150 ml дневно в чашка.

Вода – 120-150 ml/дн.

След 12 мес.

Промяната е в по-едрите парченца и предлагане на месото, като бульон, в супа или смляно

Продължават храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Кърмене/ адаптирано мляко сутрин и вечер.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

Количеството, а и видът храна все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml

Вода – от 120-240 ml на ден

1-2 год.

Доближаване до кухнята на възрастните, без силни подправки

Роля на общите хранителни навици в семейството и все по-голямо подражание на възрастните

Кърменето, според СЗО, може да остане до 2-год. възраст – сутрин и вечер.

Общо от 4 до 5 хранения дневно.

Количеството, а и видът храна, все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml.

Вода – според желанието на детето

  
Заключение

Изследванията върху детското хранене исторически се фокусира върху предотвратяване на недохранването и състоянията на недостиг на белтъци, микроелементи, витамини. Акцентът е изместен към постигане на балансирано хранене и по този начин и прием на енергия и предотвратяване на рискове от заболявания. Повечето съвременни насоки за правилното хранене са основани на доказателствата за ефектите от специфични храни и/или хранителни вещества (особено микроелементи) върху растежа, развитието и метаболизма през този период, когато растежът и развитието са все още с бързи темпове. Изключителното или пълно кърменето за около 6 месеца е желана цел. Допълнителни хранене не следва да се въвежда преди 16-17-седмична възраст, но едновременно с това да се подчертае, че заместващото хранене трябва да се започне най-късно от 26-та седмица. Терминът "заместително хранене" трябва да обхваща всички твърди храни и течности, различни от кърма или адаптирано мляко. Избягването или забавеното въвеждане на потенциално алергенни храни, като например риба и яйца, не е убедително, че намалява риска от развитие на алергии. По време на периода на заместителното хранене >90% от потребностите за желязо на кърмачето трябва бъдат за сметка на храната. И тъй като кравето мляко е беден източник на желязо, то не трябва да бъде използвано като основна напитка преди 12-ти месец, като малки количества могат да бъдат добавени като компонент на ястия. Разумно е да се избягва и в двата периода: ранно (<4 месеца) и късно (>6 месеца) въвеждане на храни, съдържащи глутен, като въвеждането му да се осъществи постепенно, при налично кърмене, защото това може да намали риска от усложнения. Кърмачетата и малките деца в семейства на вегетарианци, трябва да получават достатъчно количество (500 ml) мляко (кърма или адаптирано мляко) и млечни продукти. Като да се има предвид, че кърмачетата и малките деца не е редно да бъдат подлагани на вегетарианска диета в периода на най-интензивен растеж.

 

  

 

книгопис:
1.    Briefel R.R. et al. Feeding infants and toddlers study: improvements needed in meeting infant feeding recommendations Am Diet Assos 2004; 104 Suppl 1: S 31-7.
2.    Feeding of young children: starting points for advice on feeding of children aged 0-4 years. The Hague, Health Care Inspectorate of Nutrition Centre, 1999.
3.    Infant and Young Child Feeding Counselling: An Integrated Course. Participant’s Manual.
4.    Infant and young child feeding Fact sheet N°342 Updated January 2016.
5.    COMPREHENSIVE IMPLEMENTATION PLAN ON MATERNAL, INFANT AND YOUNG CHILD NUTRITION- Authors:World Health Organization.
6.    Integrated delivery care practices for long-term maternal and infant nutrition, health and development 12 December 2013.
7.    Essential nutrition actions: improving maternal, newborn, infant and young child health and nutrition.
8.    World Health Organization. ISBN 978 92 4 150555 0.
9.    Препоръки за здравословно хранене на кърмачетата, Ст.н.с. д-р Стефка Петрова, дм
10.    Д-р Светлана Тусчиева, презентация.
11.    ESPGHAN Committee on Nutrition: Complementary Feeding: A Commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition:.J Pediatr Gastroenterol Nutr, Vol. 46, No. 1, January 2008.

Възраст на детето

Съдържание и консистенция на храната

Основен принцип

Брой хранения за денонощието

Количество хранене за една порция

7-8 месеца

1. Каша на зърнена основа (вече може с глутен).

2. Пюре от зеленчуци/плодове.

3. Пюре или бульон, съдържащи месо.

4. Жълтък – ½.

5. Включване на хляб и млечни продукти: попара със сирене и масло.

Заместените хранения са вече 3 или 4.

Кърма/преходно адаптирано мляко: два пъти сутрин и вечер

Пет кратно:

сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения: предиобед, обяд, следобед

170-200 ml кърма

150-180 ml заместваща храна

Сокове по време и между храненията по 100-120 ml дневно в чашка

Вода 100-120 ml/дн.

9-12 месеца

Добавяне на смачкани и накълцани храни (на зърнена, зеленчукова, месна, плодова основа, супи, бульони), храни за консумиране с пръсти (сухар, бисквити, плод/зеленчук)

Могат да се включат храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

180-200 ml кърма/мляко.

160-190 ml храна.

Сокове по време и между храненията по 100-150 ml дневно в чашка.

Вода – 120-150 ml/дн.

След 12 мес.

Промяната е в по-едрите парченца и предлагане на месото, като бульон, в супа или смляно

Продължават храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Кърмене/ адаптирано мляко сутрин и вечер.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

Количеството, а и видът храна все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml

Вода – от 120-240 ml на ден

1-2 год.

Доближаване до кухнята на възрастните, без силни подправки

Роля на общите хранителни навици в семейството и все по-голямо подражание на възрастните

Кърменето, според СЗО, може да остане до 2-год. възраст – сутрин и вечер.

Общо от 4 до 5 хранения дневно.

Количеството, а и видът храна, все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml.

Вода – според желанието на детето

 

Възраст на детето

Съдържание и консистенция на храната

Основен принцип

Брой хранения за денонощието

Количество хранене за една порция

7-8 месеца

1, Каша на зърнена основа (вече може с глутен).

2, Пюре от зеленчуци/плодове.

3, Пюре или бульон, съдържащи месо.

4, Жълтък – ½.

5, Включване на хляб и млечни продукти: попара със сирене и масло.

Заместените хранения са вече 3 или 4.

Кърма/преходно адаптирано мляко: два пъти сутрин и вечер

Пет кратно:

сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения: предиобед, обяд, следобед

170-200 ml кърма

150-180 ml заместваща храна

Сокове по време и между храненията по 100-120 ml дневно в чашка

Вода 100-120 ml/дн.

9-12 месеца

Добавяне на смачкани и накълцани храни (на зърнена, зеленчукова, месна, плодова основа, супи, бульони), храни за консумиране с пръсти (сухар, бисквити, плод/зеленчук)

Могат да се включат храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Сутрин и вечер кърма/мляко.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

180-200 ml кърма/мляко.

160-190 ml храна.

Сокове по време и между храненията по 100-150 ml дневно в чашка.

Вода – 120-150 ml/дн.

След 12 мес.

Промяната е в по-едрите парченца и предлагане на месото, като бульон, в супа или смляно

Продължават храни с по-едри парченца.

Храни за захапване: сухар, бисквити, парче плод или зеленчук, под директното наблюдение на възрастен

Кърмене/ адаптирано мляко сутрин и вечер.

Три хранения – преди обед, обяд, следобед – хранене

Количеството, а и видът храна все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml

Вода – от 120-240 ml на ден

1-2 год.

Доближаване до кухнята на възрастните, без силни подправки

Роля на общите хранителни навици в семейството и все по-голямо подражание на възрастните

Кърменето, според СЗО, може да остане до 2-год. възраст – сутрин и вечер.

Общо от 4 до 5 хранения дневно.

Количеството, а и видът храна, все повече се определя от самото дете – приблизително 200-210 ml.

Вода – според желанието на детето