Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2016

Хранене в детска възраст. Съвременни аспекти

виж като PDF
Текст A
д-р Мария Русинова1, д-р Анна Йорданова2
1Консултант на метода Евродиета, 2Главен консултант на метода Евродиета за България


Зеленчуците са по-богати на водноразтворими витамини, а плодовете са незаменим продукт богат както на витамини и минерали, така и на органични киселини. И зеленчуците, и плодовете съдържат хиляди биологично-активни вещества невинаги с хранително значение, но с мощно предпазващо организма от болести значение – групата на антиоксидантите. При децата в предучилищна възраст потребността на детския организъм от зеленчуци и плодове е минимум по 300 g от всяка група, а за ученическа възраст потребността е от 400 g зеленчуци и 400 g плодове.

Неблагоприятни последици за здравето и растежа на децата оказват както недо­статъчният прием на енергия и хранителни вещества, така и техният небалансиран свръхприем. При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до понижаване на имунитета, повишаване на възможността за инфекциозни заболявания. Продължителният свръхприем на вещества, източници на енергия, както и ниската физическа активност, водят до свръхтегло и затлъстяване при децата. Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличието на затлъстяване в по-късна възраст.

Балансираното и здравословно хранене в съчетание с оптималната физическа активност са необходимо условие за осигуряване на добро здраве, оптимален растеж и развитие на децата и юношите – възраст, в която се формират навиците, свързани със здравословния начин на живот. В последните години се отбелязва и значението на храненето през първите 1 000 дни от живота на човека, а те започват още от зачеването. Недостатъчният прием на енергия и хранителни вещества в детската възраст води до изоставане в растежа и физическото развитие, намалява имунитета, като последствието е инфекциозни заболявания или по-сериозни здравни ефекти.

Положителните промени в храненето и хранителното поведение на малките деца могат да окажат дълготраен здравен ефект не само през детството, но и в по-късна възраст. Здравословното хранене на децата е отговорност не само на семейството, но и на цялото общество, поради което предлаганата храна в детските заведения е обект на специално внимание. Започналото от детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по-трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст. Повлияването на проблемите в храненето на децата трябва да стане на национално ниво чрез институциите и фирмите със специални програми, както и на индивидуално ниво чрез специални диетични режими, за предпочитане със специална за целта храна.

Храненето играе съществена роля за здравето, растежа, физическото, интелектуално и психическо развитие на децата. Небалансираното хранене с висок прием на енергия води до свръх тегло и затлъстяване, риск в зряла възраст за т.нар. хронични незаразни болести – сърдечно-съдови, диабет тип 2, хипертония, инсулт, остеопороза, скелетно-мускулни, дихателни, психо-социални проблеми, някои видове рак и др. Смята се, че развитието на възприятията за вкус и мирис на храните започват още в майчината утроба, изградените в кърмаческа и ранна детска възраст вкусови предпочитания се запазват през целия живот. Ако по време на детството се положат основите на един здравословен модел на хранене, това ще даде възможност за максимална изява на генетичния потенциал и ще намали риска от хронични заболявания в по-късна възраст.

Затлъстяването в детската възраст в световен мащаб непрекъснато нараства през последните десетилетия. Проведени у нас национални проучвания на храненето и хранителния статус на населението през периода 1997-2008 г. и национално проучване на хранителния статус на учениците през 2011 г., показват, че проблемът е актуален и за България. Наднормено тегло се среща при децата още в най-ранна детска възраст, но най-голяма е честотата при 17-18-годишните. Това се дължи на консумацията на храни с висока енергийна стойност: захарни и сладкарски изделия, шоколад и шоколадови изделия, червени меса и месни продукти, млечни продукти, масла и маргарини, хляб и тестени изделия, безалкохолни и енергийни напитки. Освен това, технологично обработените храни са с високо съдържание на т.нар. Е-та, консерванти, оцветители, емулгатори, подобрители и т.н., с които детският организъм не може да се справи, поради несъвършените си адаптационни механизми. Последиците са алергични заболявания, като астма, кожни обриви, гастроинтестинални проблеми, хиперактивност и намалена концентрация на вниманието, свръхвъзбудимост, агресивност и др. Друг проблем представлява ниската физическа активност, както и високото ниво на стрес.

От друга страна се установява и наличие на поднормено тегло и изоставане в растежа и развитието при някои възрастови групи. Например при момичета в училищна възраст се среща с висока честота поднормено тегло, често свързано със спазване на рестриктивни диети. Значим проблем стават разстройствата на хранителното поведение (анорексия невроза, булимия невроза, хиперфагия и др.) със сериозни последици върху здравословното състояние на младите хора. Недостатъчен прием на енергия и хранителни вещества води до недохранване и изоставане в растежа и физическото развитие при децата, повишаване на заболеваемостта от инфекциозни заболявания и други по-сериозни здравни последици.
По-често срещан проблем обаче представлява затлъстяването. Превенцията е средство на избор за овладяване на епидемията от наднормено тегло и затлъстяване в детската възраст, тъй като медикаментозното лечение и строго рестриктивните диетични режими са с ограничени възможности за приложение. Затова и политиките както в развитите страни, така и у нас включват различни програми за ограничаване на пандемията затлъстяване в световен мащаб. Програмите са свързани с активности в семейството, детските заведения, училищата, с преподаване на материали, свързани със здравословното хранене, психично повлияване, в която дейност са ангажирани фирми, занимаващи се с реализацията на коригиращи действия след установяване на проблемните точки в храненето при децата в учебните заведения и лекари със специалност „Хранене и диететика". Тези програми се осъществяват с подкрепата на общините и съответните отговорни органи и институции.

Детските градини играят решаваща роля в създаването на здравословен модел на хранене на децата, който ефективно да допринесе за общото подобряване на храненето и здравето им. Голямо значение има и адекватната информираност на децата. На практика липсва обучение на децата за принципите за здравословно хранене при наличие на масирана реклама на нездравословни храни. Разглеждането на безопасността на храните трябва да включва анализ на рисковите групи храни и тяхното наличие или отсъствие в реално предлаганата храна.

Международният опит е показал, че осигуряването на пълноценна и здравословна храна, достъпна за цялото население, намаляването на хранителните дефицити, на заболеваемостта и смъртността от редица неинфекциозни болести, като сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, захарен диабет, хиперлипопротеинемии, някои видове рак и др., могат да бъдат решени най-ефективно чрез приложение на единна национална политика по отношение на храните и храненето, с координирани междусекторни дейности. Чрез такава политика може да се намали тежестта на здравните проблеми и заболяванията, свързани с храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях. Това беше основание регионалното бюро на Световната здравна организация за Европа в Копенхаген, със съдействието на експерти от всички европейски страни, още през 2000 г. да разработи план за действие по отношение на храните и храненето за страните в европейския регион. Документът подчертава взаимно допълващата се роля на всички сектори с отношение към храните и храненето при разработването и прилагането на такава политика.

На сесията на Европейския регионален комитет през 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България приеха резолюция, че одобряват европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна. На тази база на определен период от време се актуализират.


На ниво отделен индивид

Храненето и физическата активност са детерминанти на здравето и необходимо условие за осигуряване на оптимален растеж и развитие на децата – възраст, в която се формират навиците, свързани със здравословния начин на живот. Храненето при децата има небалансиран характер, като основни фактори, допринасящи за нездравословния модел на хранене, са недостатъчен прием на белтък, по-големи от необходимите количества мазнини, витамини и минерали, което води до изоставане в растежа, нарушаване в имунитета и по-голяма заболеваемост на децата.


Основни проблеми:

  • Недостатъчен прием на зеленчуци и плодове, особено на сурови през зимата и пролетта.
  • Ранно включване в храненето на децата на мляко с намалена масленост.
  • Ниска консумация на риба.
  • Висока консумация на сладкарски изделия, захарни и шоколадови продукти, на безалкохолни напитки, съдържащи захар.
  • Висок прием на сол.
  • Недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти (нисък прием на калций).
  • Ниска консумация на пълнозърнест хляб и други пълнозърнести продукти.


Поради ниската консумация на изброените групи храни се наблюдават и все по-чести дефицитни състояния. Характерни са:

  • Нисък прием на вит. А и вит. С.
  • Нисък прием на тиамин, рибофлавин, вит. В12 и фолиева киселина.
  • Нисък прием на желязо, калций, магнезий.
  • Висок прием на натрий.

Следствие на ниския прием на вит. В12, филиева киселина и желязо, се установява анемия при децата. При децата с анемия се открива по-често изоставане в растежа и по-голяма заболеваемост от остри заболявания на дихателните пътища.

Продължителен свръхприем на вещест­ва, източници на енергия, съчетано с ниска физическа активност, водят до наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването може да предизвика сериозни здравни проблеми, като липидни нарушения, нарушения във въглехидратната обмяна, висока пикочна киселина, високо артериално налягане, високи стойности на кръвната захар, чернодробни и стомашно-чревни проблеми, костно-ставни проблеми. По-голяма част от затлъстелите деца остават със затлъстяване в по-късна възраст с висок риск за сърдечно-съдови заболявания и диабет. Затлъстяването в детска възраст създава сериозни психологически проблеми на детето, които могат да доведат до нарушаване на социалното му вграждане, например нарушена социална адаптация и алиенация – отчуждаване.

Факторите, улесняващи затлъстяването при децата, са: обилно и нездравословно хранене, недостатъчно дъвкане, консумация на високоенергийни храни, намалена консумация на вода, както и липсата на ритъм в храненето. Голямото разнообразие на нездравословни храни и храни, които са с подобрени органолептични характеристики, като на вкус и мирис предизвикват пристрастяване и по-честата им употреба. Този съвременен модерен модел на хранене на децата може да бъде повлиян с модерен модел и нов метод за редукция на теглото и здравословно хранене, който се състои в:

  • Преглед и проследяване при специалист лекар-диетолог.
  • Измерване на мастна маса, мускулна маса и др.
  • Изграждане на режим с прием на специална храна.

Необходим е разговор с детето и с поне единия от родителите, назначаване на изследвания, определяне на вкуса му, с цел максимално доближаване на режима до вкусовите предпочитания на детето, като същевременно възпитаваме нови вкусове. По време на консултацията с детето се уточняват неговите желания и вкусови предпочитания и се „договорят“ възможните промени, които детето да може и би искало да реализира на базата на определените заедно с диетолога реалистични цели. Стремежът е да се обясни на детето, че един режим на хранене и консумация на съответните храни, количества и дъвкане, зависят предимно от него и е необходимо активното му участие в режима. Много добър подход е и включването на детето в приготвянето на храната. Съществена част от консултацията е детето да успее да разбере, че то самото носи личната отговорност към всяко нещо, което приема в организма си. Разбира се поднесено по подобаващ начин под формата на игра. Основната ни цел е изграждане на нови здравословни хранителни навици или по-точно при децата връщането към изначалните, вродените здравословни хранителни навици, които се губят по много причини със съвременното ежедневие. Някои от причините са недостатъчно информирани или недостатъчно ангажирани с храненето и здравето на децата родители, както и криворазбрани представи за начин на хранене, несъобразяване с новите тенденции, предвид произхода на храната, съдържанието и липсата на баланс между прием и разход на енергия, масовата консумация на високоенергийни храни и напитки сред връстници и приятели.

Действително работата с такива пациенти е много трудна основно поради факта, че действията, които трябва да се предприемат, основно зависят от родителите. Същевременно обаче това е от изключително голяма важност, тъй като тези навици остават за цял живот. Тъй като придобиването на нови навици е изключително трудно при децата, поради голямото разнообразие на нездравословни храни, сред които сладки, чипсове, снаксове, кексове, крекери, се налага модерен метод за преодоляването на този проблем. Много добри резултати има при използването на метод, който включва психологичен подход, както и специална храна, която е под формата на чипсове, снаксове, шоколади, сладкиши, но същевременно е здравословна и богата на микро- и макронутриенти, в границите на препоръчителния дневен прием. Това значително улеснява режима при децата, като същевременно дава вкуса, който те търсят и едновременно с това не ги прави различни от връстници им, които консумират същия по вид и вкус храна, но с различен състав. По този начин се избягва социалната изолация на детето.

Тъй като приемът на белтък е особено важен в детството поради бързия растеж и изграждане на нови тъкани, голямо значение има приемът на висококачествен протеин, съдържащ всички незаменими аминокиселини в определени съотношения.

Освен това в организма на детето има много малки резерви на протеини и при възникване на патологични състояния водят до съществени загуби на белтък. Продължителният недостиг на белтъци в храната води до засилване на белтъчното разграждане, намалява защитните сили, умствената и физическа активност, забавяне на растежа и развитието. Поради това консумацията на пълноценен протеин трябва да бъде изчислена индивидуално и да бъде съставен режим на хранене с включването на храни като месо, риба, млечни, специални продукти и др. Специалната храна съдържа пълноценен протеин от растителен и животински произход, което го прави много бързо и в голяма степен усвоим, но най-важното е, че детето консумира здравословна храна във вид на нездравословна и може да се разчита на неговото активно участие в режима. А това е изключително важно, тъй като задължението да се консумират определени храни, които детето не обича, не би довело до никакъв позитивен резултат.


Специалните храни подпомагат детето в изграждането на много навици, като например:

  • Ядене по-начесто и на малки порции.
  • Постепенно адаптиране на вкусовите рецептори към по-малко сладки и солени храни.
  • Приемането на повече вода, тъй като храните са дехидратирани и концентрирани и стимулират усещането за жажда, което често се губи още в детска възраст.

         

  
    
    
книгопис:
1.    Петрова С., К. Ангелова, Л. Иванова, В. Дулева, Д. Байкова, Национално проучване на за оценка на хранителния прием, хранителния статус на населението в България, 1997г.Хигиена и здравеопазване, 2000, XLIII
2.    Петрова С., К. Ангелова, Л. Иванова, В. Дулева, Д. Байкова, Б.Йорданов,К. Ватралова, Д. Овчарова, М. Вуков,З. Дунева, Национално проучване на за оценка на хранителния прием, хранителния статус на населението в България, 1998г. Хигиена и здравеопазване, 2000, XLIII
3.     Петрова С., Д. Байкова, К. Ангелова, В. Дулева и съавт. Национално проучване на за оценка на хранителния прием, хранителния статус на учениците на възраст 7-19 г. , в България, под редакцията на С. Петрова, изд. „Пропелер”, ISBN 978-954-392-100-3,С., 2007: 16-27
4.    Петрова С., Л. Рангелава, В. Дулева, К. Ангелова, Д. Байкова, А. Попиванова, Пл. Димитров, Д. Овчарова. Основни проблеми в храненето на децата от 0 до 5 възраст в България : резултати от национално проучване, 2007г.Хранене и хранителния статус на деца от 0 до 5 годишна възраст, под редакцията на С. Петрова, изд. „Пропелер”, ISBN 978-954-392-100-3,С., 2012: 33-42
5.    Петрова С., В. Дулева, Л. Рангелава, М. Константинова, Пл. Димитров, Национално проучване на хранителния статус на учениците в България 2011г. –обосновка , цел и задачи, дизайн и методи на проучването, Българско списание за обществено здраве, т. 8, кн.1, 2016 г.
6.    Калвао Д., Йорданова А.- Методът Евродиета.