Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2016

Какво са пробиотиците?

виж като PDF
Текст A
д-р Татяна Итова
Отделение по неонатология, МБАЛ Русе, гр. Русе


Какво са пробиотиците

Използването на пробиотици под формата на ферментирали храни датира от хилядолетия. Още преди времето на Христос хората ферментирали мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба. И до днес много народи консумират традиционни ферментирали храни, каквито са киселото мляко за нас, кефирът за Русия, киселото зеле за Германия и Източна Европа, кумисът за Азия, напитката ласи за Индия, маслините за Средиземноморието, ферментиралата риба за Корея и Япония, кимчи за Корея и други.

Днес ние използваме широка гама от микоорганизми – пробиотици. Приемаме ги като част от храната си, приемаме ги като лекарствени вещества. Какво са пробиотиците?


Определение

През 2001 г. СЗО дава определение на пробиотик – това са живи микроорганизми, които, приети в адекватно количество, оказват благоприятно въздействие върху здравословното състояние на приемащия.

През 2013 г. в Лондон се събира работна група от учени експерти, която изработва основните изисквания към пробиотиците. Те трябва да съдържат живи микроорганизми. Един от основните проблеми, които касаят производството и приложението на пробиотици е те да са живи микроорганизми не само при производството, а и при прилагането им, и да успеят да устоят на киселинността на стомаха и враждебната флора в интестиналния тракт. Производителите трябва да типизират пробиотичните микроорганизми и да ги опишат в съдържанието (род, вид). Пробиотичните бактерии трябва да са в необходимото количество, за да осъществят желания ефект в гостоприемника. Обичайно това са дози от порядъка на 107-108 клетки на грам.


История

Изследванията върху ефекта на мик­роорганизмите върху здравето на човека започват още през 1905 г. от българина д-р Стамен Григоров, който за първи път открива, че причина за подквасването на киселото мляко е микроорганизмът Lactobacillus bulgaricus.

Пръв, който изказва хипотезата за пробиотичен ефект, е Нобеловият лауреат Иля Мечников през 1907 г.

Като професор в Института Пастьор в Париж, той изучава клостридии и ефекта от техния метаболизъм и токсичните субстанции, които те произвеждат върху чревната флора. Той нарича този процес автоинтоксикация. Мечников наблюдава млечна ферментация при млечно-кисели бактерии, при която ниското рН пречи на развитието на преолитични бактерии. Във връзка с това той изказва хипотезата, че населението на Европа, което има традиции да се храни с кисело мляко, дължи дълголетието си именно на приема на пробиотици чрез храната.

По-късно Henry Tissier пръв изолира бифидобактерии от новородени по нормален механизъм деца.

По-късно той успява да лекува диария с култура от бифидобактерии.

През 1917 г. в Германия по време на епидемия с шигелоза Alfred Nissle успява да изолира E. сoli от фецес на незаразени с шигелоза. Изказва мнение, че това е предпазило войниците от разболяване.

През 1953 г. полезните бактерии са наречени „пробиотици” – бактерии за живота.


Видове пробиотични микроорганизми

Днес се произвеждан основно три вида пробиотични микроорганизми – лактобацили, млечно-кисели коки и бифидобактерии.


Основните изисквания към селектираните щамове са:

  • Да бъдат безвредни (апатогенни) за гостоприемника.
  • Да бъдат устойчиви към ниско рН и жлъчка.
  • Да се адхезират и колонизират върху чревната мукоза.
  • Да продуцират органични киселини и бактериоцини.
  • Да проявяват антагонизъм към патогенна и токсигенна микрофлора.
  • Да бъдат пригодени за клинично и хранително приложение.

Към разработката на пробиотични култури се поставят също определени изисквания. В най-общ план те се отнасят до възможностите да се размножават бързо, да натрупват висок титър активна биомаса, да се развиват както върху животински, така и върху растителни субстрати, да подлежат на следферментационна обработка, като сушене, продължително съхранение и бързо възстановяване на активността им.


Ефекти

Ползата от приложението на пробиотици не се оспорва. Напротив, те намират приложение в лечението на все повече заболявания. Ето някои от основните насоки при употребата им:

  • Алергии – днес се смята, че приложението на пробиотиците няма директен ефект към атопията, но повлиява позитивно, като стопира транслокацията на антигени през чревната стена. Препоръчва се приемът им при кърмачки като превенция за развитие на екзема.
  • Диария – пробиотиците имат положителен ефект при лечение на остри гастроентероколити, независимо от етиологията (бактериална, вирусна) и намаляват продължителността на боледуване, като скъсяват острите епизоди значително.
  • Антибиотик асоциирана диария – 20% от децата, лекувани с антибиотици, получават в различна степен диария. Тя е по типа на осмотична диария. L. rhamnosus и Saccharomyces boulardii са най-подходящите микроорганизми за лечение на антибиотик асоциирана диария. За да се постигне желаният ефект, приемът им трябва да е в количество ≥5 000 млн. CFU/ден.
  • Лактозна непоносимост – пробиотиците може да подоб­рят индивидуалната непоносимост към лактоза в различна степен.
  • Холестерол – приемът на пробиотици намалява статистически нивата на холестерол в кръвта, като потиска реабсорбцията му.
  • Високо кръвно налягане – пробиотиците скромно могат да повлияят хипертонията.


Имунна система и инфекции

Пробиотичните микроорганизми потенциират растежа на IgA-продуциращите клетки и фагоцити. Също така стимулират растежа на Т-лимфоцити и NK-клетки. Клинични опити показват, че пробиотиците намаляват инфекциите на респираторния тракт и кариеса на зъбите на децата.


Helikobacter pylory

Пробиотиците имат адитивен ефект към класическото лечение на тези бактерии.


Irritable bowel syndrome

Пациентите с това заболяване се повлияват добре от приложението на пробиотици в комбинираното лечение на това заболяване.


Възпалителни заболявания на червата

Болест на Крон и улцеративен колит – много голяма част от микроорганизми се описват като такива с положителен ефект при използването им в схемите на лечение – бифидобактерии, стрептококус термофилус, лактобацили.


Некротизиращ ентероколит

Приложението на пробиотици при недоносени деца намалява с 50% риска от развитие на некротизиращи ентероколи.


Витамини

Пробиотиците имат важна роля в обмяната на Витамин К, В12 и фолиева киселина.


Урогенитални възпаления при жени

Приложението на пробиотици способства за съхранение на нормалната микрофлора.

Различните пробиотични микроорганизми се препоръчват при специфични здравословни проблеми, а именно:

  • Lactobacillus delbrueckii subsp. bulga­ri­cus (до 1984 г. известна като Lactobacillus bulgaricus – Лактобацилус булгарикус) е една от бактериите, използвани за производството на кисело мляко. За първи път е идентифицирана през 1905 г. от българския доктор Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, благодарение на която млякото се съхранява.
  • Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана.
  • Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия бактерията причинява естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко.
  • Проучванията на български учени върху този микроорганизъм доказват противотумурното му действие, имуномодулираща, противоязвена и антибиотична активност.
  • Lactobacillus acidophilus – подходящ при остри диарии при деца и хора с лактазен дефицит. Има положителен ефект за възстановяване на вагиналната флора у жени, препоръчва се да се използва при пациенти на хемодиализа.
  • Lactobacillus casei – използва се в производството на сирена тип чедър. Потиска растежа на Хеликобактер пилори. В комбинация с други пробиотици подобрява антибиотик асоциираната диария.
  • Lactobacillus plantarum – има антиоксидантни свойства, подобрява интестиналния пермеабилитет, препоръчва се за лечение на IBS. Интересен факт е, че се препоръчва за лечение на депресия.
  • Lactobacillus rhamnosus – оказва благоприятен ефект при остри вирусни диарии в детската възраст, особено ротавирусни. Повлиява добре атопичния дерматит. Скъсява преболедуването от ОКГД в детската възраст. Препоръчва се употребата му при деца с IBS.
  • Lactobacillus reuteri – освен при остри диарии, микроорганизмите от този вид са обхождащи за приложение при некротичен ентероколит при недоносени, в комбинация със симетикон са подходящи за лечение на колики при кърмачета. В комбинация с омепразол значително ерадикира причинителя на язва. Потиска патогенната флора, причиняваща кариес.
  • Str. thermophilus – основна сфера на приложение на този микроорганизъм е производството на йогурт и моцарела. Подходящ е за прием при пациенти с лактозна непоносимост. Добре се повлиява антибиотик асоциираната диария от приема на този пробиотик.
  • Bifidobacterium bifidum – един от най-широко използваните пробиотици. Най-подходящ е за лечение на диарийни епизоди, причинени от ентеропатогенни Ешерихия коли микроорганизми. Подобрява вагиналната микрофлора.
  • Bifidobacterium infantis – особено подходящ за приложение при деца, които са на естествено хранене.
  • Bifidobacterium breve – има добър ефект при диарийни епизоди, синдром на раздразненото черво, колики при бебета.


Странични ефекти

Приложението на живи микроорганизми при някои специфични състояния крие известен риск. Това важи в пълна сила за имунокомпрометирани пациенти на имуносупресивно лечение, такива с централни венозни катетри, хора със синдром на късото черво, недоносени деца. При такива болни има риск от свръхрастеж на внесените микроорганизми и преминаване на пробиотичните бактерии през възпалената чревна стена и заразяване. Може да настъпи не само локално възпаление, но и да се получи бактериемия или септицемия.


Заключение

Терапевтичните пробиотици са насочени към лечение на определен здравословен проблем или патология. Така например има пробиотици, подходящи за лекуване на екзема, колики, рефлукс, остра диария, запек, кандида, бактериална вагиноза и други. При тези пробиотици бактериалният щам е от изключителна важност, защото не всеки ще постигне търсения ефект. Например Lactobacillus reuteri, който помага най-вече при бебешки рефлукс, но не е подходящ за приложение при бебешки колики. Вагиналните проблеми биха се повлияли при жените при избор на медикамент, съдържащ пробиотик с щамовете Lactobacillus rhamnosus и Lactobacillus reuteri.

Комплексни състояния, като синдром на раздразненото черво, алергии, възпалителни заболявания на червата и други, се нуждаят от комплексни пробиотици, комбиниращи различни щамове и приемани във високи терапевтични дози.