Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2016

Респираторни инфекции и отити при децата

виж като PDF
Текст A
д-р Владислав Улевинов, дм
Специалист по Детска пневмология и фтизиатрия, детска бронхология, МБАЛ "УниХоспитал" ООД


Честотата на острите респираторни заболявания при деца се увеличава, като причините за това са многофакторни. Водеща роля имат вирусите, като последствията са активиране на бактериалното присъствие в горните дихателни пътища (ГДП). Децата в ранна детска възраст имат между 5 и 7 епизода на остро респираторно заболяване, като 10% от тях боледуват повече от 12 пъти в годината.

С увеличаване на възрастта честотата намалява и стига от 2 до 4 пъти на година при възрастните. Кърмачетата боледуват по-рядко поради пасивния имунитет, получен от майката. Най-често страдат деца между една и шестгодишна възраст. В САЩ се харчат между 500-700 млн. долара на година за лекарства, облекчаващи симптомите на този вид инфекции, като според някои автори тази сума надхвърля 2 млрд. долара. Около 300 млн. долара се харчат само за лечението на едно от най-честите усложнения при този тип инфекции, а именно средният отит.

Отитът е възпалителен процес, засягащ средното или външното ухо. Това е най-често срещаното заболяване в детската възраст след заболяванията на горните дихателни пътища. Засяга всички възрастови групи, но кърмачетата и малките деца до 3-годишна възраст боледуват най-често. При кърмачетата запушването на Евстахиевата тръба (вътрешната слухова тръба, чрез която средното ухо се свързва с фаринкса) се дължи най-вече на честото връщане на стомашно съдържимо с висока киселинност на нивото на устната и носната кухина (рефлукс). Промяната на pH в назофарингеалната кухина предизвиква дразнене на група клетки, затваряне на Евстахиевата тръба и запълване на средното ухо с течност, което води до серозен среден отит. Серозният отит на средното ухо при бебетата и малките деца обикновено протича без повишаване на телесната температура. Поради това родителите често отдават неразположението и неспокойното поведение на детето на пробиващите в тази възраст зъбки – дентицио.

Решаващи за поставяне на точната диагноза са прегледът при специалист и отоскопията.

Много важен съпътстващ ГЕРБ симптом са рецидивиращите отити на средното ухо при кърмачета и малки деца. Ушните инфекции са най-честата причина за посещение при педиатри и УНГ специалисти. Днес почти половината от прескрипциите съдържат АБ, написани за деца поради ушни инфекции и разходите за лечението на инфекциите на средното ухо надхвърлят 2 млрд. долара. Ново проучване потвърждава предишни констатации, че пепсин или пепсиноген често се открива в течността на средното ухо, получена от деца с хронично възпаление на средното ухо. Тази констатация предполага асоциация с ГЕРБ. Въпреки това, тези деца не показват повишена честота на симптомите на ГЕРБ. Необходими са допълнителни изследвания, за да се каже, че ГЕРБ всъщност причинява възпаление на средното ухо. Ако е налице причинно-следствена връзка, може да има тотална промяна в парадигмата как се отнасяме към терапията за възпаление на средното ухо. Точно сега клиницистите го третират като инфекциозно заболяване, а не като усложнение на ГЕРБ. Ако се установи директна връзка, отитът на средното ухо един ден може да се лекува с антирефлуксни агенти и вероятно ще помогне на много деца да избегнат необходимостта от тимпаностомия и поставяне на дренажни и други интервенции. Тези данни са представени за първи път през 2004 г. пред Американската академия по отоларингология и хирургия на главата и шия на годишна среща в САЩ. Ключът към установяването на причинно-следствената връзка между ГЕРБ и отит на средното ухо е да се покаже, че пепсинът/пепсиногенът идва от стомаха, а не от другаде. Освен от стомаха, тези протеини биха могли да постъпват от кръвта или евентуално от производството им в средното ухо.
Вирусните инфекции и най-вече ринофарингитите създават условия за преминаване на възпалителния процес през Евстахиевата тръба до средното ухо и развитие на остър среден вирусен отит. Той е едно от най-честите усложнения при инфекции на горните дихателни пътища.

За разлика от серозния, вирусният отит протича с висока температура. Характерно за острото възпаление на средното ухо е, че се поддържа постоянно повишена телесна температура (около 37-37.2°C). Освен типичните симптоми, като запушен нос и повишена секреция, диарията също може да е сигнал за възпалителен отит при децата, тъй като при задържане на течност в средното ухо се получава токсично дразнене, провокиращо стомашно-чревни неразположения.

В разгара на лятото много семейства с малки деца търсят спасение от високите температури край морския бряг или край градските басейни. За малчуганите е истинско удоволствие да плуват и да се гмуркат, но навлизането на вода във външния слухов канал може да причини външен отит. Опасността не е толкова от студената вода, колкото от съдържащите се в нея бактерии, тъй като главният виновник за развитието на възпалителен процес в ухото са именно патогенните микроорганизми. Дори и в най-чистите плувни басейни могат да се изолират някои особено устойчиви микроорганизми. Прекалената дезинфекция пък е свързана с наличието във водата на остатъчни, дразнещи кожата лигавиците и очите, вещества. Външният отит обаче не се развива единствено при игра във вода. Всеки фактор (екзема, разраняване, агресивно почистване, попадане на чужди тела), който нарушава целостта на кожата в ушния канал, може да доведе до развитие на инфекция. Това често е стафилококова инфекция, при която има дифузно зачервяване на кожата на слуховия канал или възпаление само в една област, наречено цирей на външния слухов канал. При външния отит телесната температура на детето може и да не е повишена, но по-съществен признак на състоянието е острата болка в ухото, която се засилва при закриването му, лягане на болната страна, дъвчене и преглъщане. Понякога преди болковата симптоматика се появява сърбеж в ушния канал. Често външно ухото се зачервява, подува, уголемяват се прилежащите лимфни възли. Болката в ухото обикновено е съпроводена с главоболие, обща отпадналост, нарушен слух, шум в ушите и секреция от ушния канал. Първоначално секретът е бистър, а след това се сгъстява и оттенъкът му става жълтеникав. Децата стават неспокойни, отказват да приемат задоволително количество течности и храна. При възпаление на слуховия канал е препоръчително в него за около 1 час да се постави памучен тампон, напоен със спирт и риванол, или да се приложи препарат, който разтваря и извлича възпалителния инфилтрат.

Поставянето на топъл компрес върху болезненото ухо обикновено облекчава болката. При повишена температура се прилагат антипиретици във форма, съобразена с възрастта на пациента. Когато инфекцията на външния слухов канал е по-сериозна, по преценка на лекаря могат да се приложат и антистафилококови антибиотици.

Средният отит се предизвиква от запушване на Евстахиевата тръба, която съединява средното ухо с кухината на носоглътката. Нейната роля е да изравнява атмосферното налягане с въздушното налягане в ухото и да отвежда секретираните течности от вътрешното ухо в носоглътката. При преглъщане и прозяване Евстахиевата тръба се отваря, налягането се изравнява, а течността от средното ухо се стича надолу. При запушване на тръбата въздухът във вътрешното ухо се поема частично от капилярите на лигавицата и въздушното налягане в ухото се намалява. Вследствие на което кръвоносните съдове се изпълват с кръв и отделят течност, която предизвиква възпалителен процес. Сред причините, водещи до запушване на Евстахиевата тръба, са хрема, разрастване на аденоидна вегетация, абнормното натрупване на IgE, възпаление на лигавицата на носа и носоглътката, ГЕРБ, травма и т.н.

Време за ваканция и морски забавления, но без риск!

Най-сигурният начин да предпазите децата от външен отит е да не допускате навлизането на замърсена вода в ушите му. Това обаче трудно се постига, когато сте на море. Ползването на плувна шапка е добро решение, но не е лесно да убедите детето да я носи. Поставянето на предпазни „тапи” в ушите също е вариант, но често те самите травмират ушния канал и са източник на инфекция. Не забравяйте да подсушавате ушите на детето всеки път, когато то излезе от водата. Можете да превърнете тази неприятна процедура в забавна игра, като го накарате да наклони глава настрани и да направи няколко подскока. Клечките за уши не се препоръчват поради наслагване на церумен върху тъпанчевата мембрана.