Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2016

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Кирил Карамфилов
Началник на Отделението по инвазивна кардиология, УМБАЛ "Александровска"


Доц. д-р Кирил Карамфилов е завеждащ Отделението по инвазивна кардиология към Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Александровска”. Завършва медицина в МУ-София през 2002 г. с пълно отличие и е удостоен със "Златен Хипократ". Взема специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология в периода 2003-2013 г.

Доц. Карамфилов има над 50 публикации. Изнася лекции на над 20 научи форума. Член е на управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България. Национален координатор на програмата "Стент за живот".

     
        

Доц. Карамфилов, разкажете ни за Отделението по инвазивна кардиология!

Завеждащ съм на отделението по инвазивна диагностика и терапия към Клиниката по кардиологията на УМБАЛ „Александровска”. Това е едно от четирите отделения в клиниката, в което заедно с доц. Добрин Василев, който е началник на Клиниката по кардиология, предлагаме пълен обем от диагностични и терапевтични процедури в областта на кардиологията, със специален акцент върху комплексните интервенции.

Правим голям брой коронарни и некоронарни процедури, които се смятат за по-различни, по-неконвенционални и по-рядко извършвани, като напр. емболизация на бъбречни и чернодробни тумори, реканализация на диализни фистули, ренални денервации и т.н. Също така планираме да правим и някои авангардни процедури, като напр. затваряне на ухото на ЛП при пациенти с предсърдно мъждене.

В клиниката използваме качествени материали, което е в следствие на добрата ни колаборация с администрацията на УМБАЛ „Александровска”, така че можем да предложим на пациентите, лекувани в клиниката, условия, идентични с водещите центрове в Европа и САЩ. Разбира се, консумативът в повечето случаи е скъпоструващ и не се поема напълно от НЗОК, но ние намираме начин да го осигурим и в болшинството от случаите не се стига до доплащане от страна на пациента, а разходите се поемат от приходите на отделението. Работим с най-добрия консуматив, за да гарантираме на нашите пациенти най-добрата услуга.

      
Конкурентноспособна ли е медицината у нас на водещите клиники в по-развитите страни?

Според мен развитието на медицинските специалности в страната не е хомогенно. Някои от тях вече са на високо ниво, доближавайки европейските и американските стандарти, при други прогресът става по-бавно.

Причините за това са комплексни.

Може би съм пристрастен, но за мен кардиологичното общество в страната е едно от сериозно прогресивните в лекарската ни гилдия. Това се дължи в голяма степен на положените усилия както в научен, така и в практически аспект. Резултатите от наши научни проекти и разработки се докладват на големите европейски и световни конгреси, а в клиниките се прилагат съвременни и авангардни методи на лечение. Ето защо считам, че кардиологията е една от специалностите, които допринасят за добрия имидж на медицината в България.

     
Как определяте здравната култура на пациентите в България?

Здравната култура е един често разискван проблем. Това, което мога да кажа е, че за съжаление българинът не се гордее с много висока здравна култура, но благодарение на изключителните ни усилия през последните 7-8 години, имаме добър прогрес по отношение на познаването на симптомите на сърдечните заболявания. Това се дължи на значителния брой кампании, които повишават информираността на населението по отношение на артериално налягане, хранителни навици, симптоматика, както и за това какво трябва да правим и към кого да се обърнем в случай на необходимост. Тези кампании трябва да са продължителни и да имат повторяемост, за да бъде обхваната максимална част от обществото.

Дружеството на кардиолозите използва различни информационни канали, като напоследък има акцент върху интернет-базираните кампании, поддържат се няколко сайта, в които пациентите могат да се запознаят на достъпен език за симптомите и лечението на най-често срещаната сърдечно-съдова патология. Те, разбира се, обхващат по-младата група, а по-възрастните пациенти предпочитат по-класическите канали и ние се стремим да достигнем и до тях, т.е. осъществяваме една комплексност на информираността.

Мога да обобщя, че здравната култура може да бъде още по-добра, но това, което полагаме като усилия, дава видим резултат. Все по-често при разговорите с нашите пациенти те демонстрират познания и е много по-лесно да се стигне до т.нар. информирано решение за лечението им. Така че със сигурност усилията, които полагаме за подобряване на здравната култура по отношение на ССЗ, имат позитивен ефект.

Общопрактикуващите лекари също могат да допринесат за положителната промяна, като насърчават пациентите си да имат по-отговорно отношение към здравето си.  Трябва да ги стимулират да правят профилактични прегледи и да са наясно, че веднъж годишно след една определена възраст (при мъжете над 55 год., а при жените над 60 год.) трябва да се преглеждат. Моят съвет е профилактичният преглед да не се пропуска, за да сме наясно какво е изходното състояние. И ако се окаже, че има някакъв проблем, съответно начинът, по който лекуваме пациента, е много по-ефективен и лечението се осъществява по-лесно.

Профилактиката е нещо, което дълго време се неглижираше, но напоследък получава акцент, именно заради добрите чисто медицински резултати. Не е за подценяване и т.нар. фармакоикономически анализ, недвусмислено сочещ по-малките разходи за лечение и по-малките загуби от една потенциална инвалидност.

На последния Европейски кардиологичен конгрес в Рим стана ясно, че съществуват методики и авангардни апарати, които с голяма точност могат да определят при кои пациенти рискът от усложнения при налична и известна исхемична болест на сърцето е по-голям и при кои е по-малък.

Съвременната кардиология, и в частност инвазивната, вече се доближава до точните методи, които ни показват къде нашето лечение ще даде най-добри резултати, къде бихме могли да си позволим да разчитаме на медикаменти и къде на инвазивни процедури.
       

Ще споделите ли няколко думи за предстоящия XV-ти Национален конгреса по кардиология?

Националният кардиологичен конгрес безспорно представлява най-голямото събитие на кардиологичното дружество в научен план. За мен е изключителна чест да съм част от организационния комитет на конгреса, благодарение на чиито усилия и най-вече на научния секретар на дружеството – доц. Мария Токмакова, бе съставена програма с изключително интересни лекции във всички аспекти и направления на съвременната кардиология.

В програмата участват водещи наши и чужде­странни експерти, които допълнително ще повишат научното ниво на конгреса. За нас е изключително приятно, че мястото, където ще се проведе, е именно Националният дворец на културата.

Традиционно лекциите ще се провеждат едновременно в няколко различни зали, като тази година за първи път те ще могат да бъдат наблюдавани на живо он-лайн, в реално време, а колегите, които няма да могат да посетят събитието, ще имат възможност да видят на запис лекциите. Има много кардиолози, интересуващи се от няколко направления, и възможността да видят презентациите от архива на конгреса, би била полезна. Това ни доближава до нивото на най-големите научни събития в световен мащаб.
       

Вие сте национален координатор на „Стент за живот”, разкажете ни за тази програма?

Програмата „Стент за живот” навлезе много ударно през 2009 г. в България. Целта й е да се подобри достъпът на пациенти с миокарден инфаркт до съвременно инвазивно лечение.

Благодарение на усилията на Националното дружество по кардиология, НЗОК и пациентските организации се създаде план, който доведе до увеличаване на катетеризационните лаборатории в страната, обучаване на квалифицирани кадри, които да работят в тях, както и подобрена координация с центровете на БМП.

Имаше доста препятствия и проблеми, но въпреки това крайният резултат е много добър.

Центровете ни стоят добре на европейската карта и макар че някои хора считат, че са повече от необходимото, все пак те приемат пациенти 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, осигурявайки животоспасяващо лечение. Два пъти годишно се организират срещи на членовете на инициативата от всички държави, участващи в  нея, за да обменяме опит, идеи и добри практики.

В България си мислим, че сме най-проблемните, но това далеч не е така. Всъщност имаме една добре координирана и структурирана организация. Най-големият проблем е, че пациентите търсят спешна помощ сравнително късно, дълго след възникване на оплакванията. Това забавя провеждането на ефективно лечение, особено когато времето е основен фактор за успешното му провеждане.

В България създаването на националната мрежа от катетеризационни лаборатории не следваше единен план за развитие, но резултатът към момента е оптимален. Разпределението на катетеризационни лаборатории не е стриктно хомогенно, но е нормално да има концентрация в големите градове, където живеят най-много хора.

    
Какъв е вашият апел към читателите ни?

Преди всичко искам да вдъхна кураж и оптимизъм на всички членове на медицинската гилдия. Нека дадем най-доброто от себе си, за да гарантираме най-качествено лечение на нашите пациенти, независимо от всички пречки и неблагоприятни условия. Нека не забравяме, че от нас зависи подобряването на съществуващата система и всички ние можем да допринесем за положителна промяна.

Добре е младите лекари, които завършват, да помислят къде е тяхното място. Аз лично съм избрал да остана в България, където е моето семейство и моята социална среда. В чужбина на пръв поглед нещата изглеждат "по-розови", но и там има проблеми, които често не са така очевидни.

Към пациентите апелът ми е да се информират за тяхното сърдечно здраве, редовно да правят профилактични прегледи и да имат повече доверие в нас лекарите

Добро и успешно лечение се постига, когато в отношенията лекар-пациент има добра комуникация, разбирателство и доверие.