Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 12 2016

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Светлан Дерменджиев, дм
Началник на Отделението по професионални болести и алергология, УМБАЛ „Св. Георги”


Доц. д-р Дерменджиев завършва висшето си образование във ВМИ-Пловдив през 1988 г. с отличен успех.

От 1991 г. започва работа в Клиниката по професионални заболявания и токсикология на Университетската болница в Пловдив. От 2007 г. е началник Сектор по алергология към Клиниката по професионални заболявания, а от м. януари 2010 г. е началник Отделение по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. Пловдив.

През 2012 г. на доц. Дерменджиев е присъдена образователна и научна степен „Доктор”, а през 2014 г. след спечелен конкурс заема академичната длъжност „Доцент” в МУ-Пловдив и става ръководител на Секцията по професионални заболявания и токсикология към Втора катедра по вътрешни болести на Медицински факултет.

Доц. Дерменджиев има четири придобити клинични специалности: Вътрешни болести, Клинична токсикология, Клинична алергология и Професионални болести. Има над 70 публикации в български и чужди списания, както и многобройни участия в национални и международни научни форуми.

Доц. Дерменджиев, първите ми впечатления за Вас са от Ваши пациенти и колеги, както и от споделените от тях в социалните форуми мнения. Останах приятно изненадана от положителните отзиви за компетентното и внимателно отношение към здравословните им проблеми. А след като се запознах с професионалната Ви визитка не мога да не Ви задам въпроса как успявате във всичко?

Въпрос на възпитание, организация и изградени навици. Още от студентските си години ценя времето и се опитвам да съм полезен на пациентите си със знанията и уменията, които съм придобил по време на клиничната ми практика. Аз и на студентите ми не спирам да повтарям, че са си избрали не работа, а професия-призвание. Трудът на лекаря е специфичен и високо отговорен. Дори и след приключване на работната смяна ти оставаш на разположение на пациентите си.

Всяка минута, всеки час, всеки ден, цял живот. Защото освен че „книги не четат”, много болести не идват и си отиват, а остават, често хронифицират, понякога инвалидизират човека, не рядко се обострят, а могат да предизвикат и фатален край. Така че понятието „работно време” за клинициста не съществува. Трябва да бъдеш „на вахта” 24 часа в денонощието.


От Ваши колеги разбрах, че ръководите едно уникално клинично звено. Кое го прави такова?

Да, така е. Отделението е уникално поради спецификата на извършваните от нас медицински дейности, както и на работещите в него специалисти.

Звеното е единствено по рода си за Южна България, в което се извършва диагностика, лечение и експертна оценка на професионалните болести. В същото време ние сме и единственото клинично университетско болнично звено в този обширен регион, което диагностицира и лекува най-често срещаните в практиката алергични болести, като бронхиална астма, алергичен ринит, ангионевротичен оток, уртикария и други. Наличието на специалисти по клинична алергология, вътрешни и професионални болести позволява да извършваме експертна оценка на алергичните болести, тъй като не малка част от тях са с професионална етиология.


Но нали тези болести могат да се лекуват и в други клиники и от други специалисти, като пулмолози, дерматолози и т.н.?

Според действащата към момента нормативна база това е така. Една астма например може да се лекува и от пулмолози, уртикарията и контактният дерматит – от дерматолози, ангионевротичният оток и системните остри алергични реакции, заплашващи живота на пациентите – от анестезиолози и токсиколози.

Това е позволено от алгоритмите на клиничните пътеки по които се работи в болниците. Те пък се основават на медицинските стандарти за съответните специалности. Системната и органна изява на някои болести пък налага колаборация на алерголога с други специалисти. И… до тук. Оттук насетне трябва да си зададем въпроса доколко е качествено и ефективно лечението на тези болести, защото в основата си те са алергични. Предизвикват се от фактори и се развиват по механизми, които са в преобладаващата си част алергични. И само специалистите алерголози притежават необходимата компетентност, за да уточнят проблема на пациента в пълния му обем и да му предпишат ефикасно лечение. От друга страна, нека не забравяме, че астмата и ринитът са сред социално-значимите заболявания, отличават се с хронично-рецидвиращо протичане и костват на държавата и пациентите значителен финансов ресурс. Разходите по контрола и лечението на тези алергични болести могат значително да се оптимизират, ако се съсредоточат изцяло в ръцете на специалистите. Между другото, на тези принципи се основават и действащите в редица европейски страни правила за добра медицинска практика по съответните специалности. Разработването на такива правила вече е в ход и у нас. След обсъждането им в научните дружества и експертните лекарски бордове по съответните специалности към БЛС, те ще бъдат внедрени и у нас. Дано само това не се окаже поредният документ, чиято същност да „потъне” някъде в океана на нормативната уредба в българската медицина.


Как стои въпросът с професионалните болес­ти, доц. Дерменджиев? Много или малко са те?

Еднозначен отговор на този въпрос не може да се даде. Броят на пациентите с професионални болести е динамично променяща се величина. Някои отпадат, други биват регистрирани като такива по съответния регламент. Трети подлежат на периодично преосвидетелстване. Трябва да се има пред вид обстоятелството, че признаването на едно заболяване за професионално е специфична дейност, свързана с преминаване през редица етапи, съгласно действащата нормативна уредба по администриране на професионалните болести в България. По-точна информация може да се получи от националния регистър на заболелите с професионални болести лица, както и от регионалните картотеки към ТЕЛК в областните градове, които вписват и съхраняват тази информация. Факт е обаче, че броят на преминалите през отделението пациенти с увреждания, предизвикани от вредни за здравето фактори на работната среда, нараства ежегодно.


Защо няма клинична пътека за диагностика и лечение на професионални болести?

Това е въпрос, който следва да зададете към институциите, които следва да го решат – Министерството на здравеопазването, управителя на НЗОК, Българския лекарски съюз. Ние нееднократно сме отправяли аргументирани предложения за включването на такава клинична пътека към пакета от дейности, финансирани от бюджета на НЗОК, но и до сега нямаме положителен отговор. От липсата й страдат хиляди пациенти, които са принудени да заплащат от собствения си джоб разходите за извършване на редица специфични изследвания и консултации. Това е така, защото дейността по диагностиката и лечението на професионалните болести е експертна. Тя се извършва от съответните специалисти в клиничните болнични звена на университетските болници, а не в доболничната помощ. Като се има предвид и обстоятелството, че редица професионални заболявания не отзвучават след прекратяване на професионалната експозиция, а хронифицират, често се изострят и дори могат да инвалидизират болния, става ясно, че проблемът е не само медицински, а и социален.

А и как да обучаваме бъдещите лекари по тази дефицитна и същевременно крайно необходима специалност, като няма регламент по който да приемаме пациенти с професионални болести, върху които студентите и специализантите да се обучават.

На лекциите, които изнасям по професионални болести, студентите често ми задават въпроса, защо не виждат на практическите упражнения такива болни. Какво да им отговоря?

Как да обясня на студентите по медицина, за които изучаването на професионалните болести е задължителна дисциплина, че няма клинична пътека, по която тези болни да бъдат приемани в отделението, за да се води нормално практическо обучение на бъдещите лекари?

Крайно време е този въпрос да бъде решен от съответните органи.
 

От Ваши колеги научих, че сте един от малкото лекари в България с четири специалности, и то клинични. Не ви ли идват в повече като ангажименти и отговорности?

Нищо не идва в повече, когато се прави в името и за здравето на хората.

Допълнителна информация, свързана с дейността на отделението:

Като приемник на Клиниката по професионални заболявания, отделението е единствено по рода си за целия южен регион на страната.

В отделението работят 6 лекари, от които четирима със специалност по професионални болести и двама по клинична алергология. Половината от лекарите имат придобити две и повече клинични специалности. В звеното работят и 6 медицински специалисти, които притежават висока професионална квалификация и опит.

Годишно през стационара преминават средно над 600 пациенти за първична и периодична диагностика, лечение и експертна оценка на заболявания, свързани с рискови за здравето фактори и условия на труд. В

Отделението се осъществява диагностика и лечение на пациенти с доказана професионална етиология на заболяванията, както и на такива , при които професионалната етиология подлежи на уточняване.

В приемно-консултативния алергологичен кабинет през 2015 г. са извършени 743 прегледа на пациенти с алергични проблеми от общ и професионален характер. В приемно-консултативния кабинет по професионални болести през 2015 г. са регистрирани общо 1 245 визити на пациенти.

Във функционалния кабинет се извършват специализирани вегетологични изследвания, тестове и проби на пациенти с невро-вегетологична патология: студов провокационен тест, реодермометрия, капиляроскопия,палестезиометрия, алтернираща динамометрия.

В отделението се осъществяват и кожно-алергични проби с набор от indoor и outdoor алергени при пациенти с алергологично обременена анамнеза.

Отделението е клинична база за обучение на студенти и стажант-лекари по специалност „Медицина“ към МФ на МУ-Пловдив, на студенти по специалност „Дентална медицина“ към Стоматологичния факултет, на студенти по специалността “Инспектор по обществено здраве“ към Медицинския колеж, както и база за провеждане на теоретичното и практическо обучение на лекари по специалностите „Клинична алергология” и “Професионални болести“.