Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Мария Малинова
Катедра "Акушерски грижи", МУ-Пловдив


Проф. д-р Мария Малинова е завършила медицина във ВМИ-Пловдив. Работи по разпределение в АГО, гр. Айтос, където придобива специалност по акушерство и гинекология. След спечелен конкурс за асистентско място започва работа в МУ-Пловдив, където работи и досега.

Има над 200 научни публикации в български и чужди медицински списания. Автор е на две монографии: „Менопауза и хормоно-заместителна терапия” (1999 г.) и „Менопаузална медицина” (2013 г.). Избрана е от БЛС за акушер-гинеколог на 2014 г. Работи в областта на ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, Доплерова велосиметрия с контраст в гинекологията, гинекологична ендокринология, приложение на музиката в майчино-феталната комуникация и музиката като адювантна терапия в медицината.

 

   

  

Проф. Малинова, като един от водещите специалисти в областта на акушерството и гинекологията, разкажете ни с какво се сблъсквате най-често в практиката си?

Причините, които водят жените при гинеколог, са много. Особено притеснително за мен, като лекар, в последната декада, е ранното настъпване на първата менструация и зачестяването на затлъстяването при момичетата. Последното влече след себе си и зачестяване на менструалните аномалии, често от типа на поликистозен яйчников синдром. В последните години все по-често ме търсят за преглед и консултация двойки с репродуктивни проблеми. Ще споделя, че ми е обидно, все по-често аз самата да съветвам пациентки да потърсят второ мнение, особено при даден съвет за спешно оперативно лечение. Като преподавател винаги съм съветвала и продължавам да съветвам моите студенти, че ако се отнасят къмпациентката както към тяхна майка, сестра, съпруга или дъщеря, никога няма да сбъркат. Дали това е отживелица, или вече няма стойност?


Вие се занимавате с ултразвукова диагнос­тика и фетална морфология, която се превръща в отделен клон на специалността акушерство и гинекология. Разкажете ни повече за това ново направление?

Майчино-феталната медицина е нов клон в нашата специалност. Тук си сътрудничим акушер-гинеколози, генетици, хирурзи, анестезиолози, неонатолози и други специалности. Тъй като съм от по-старото поколение, не вярвам безрезервно на всичко ново, което се препоръчва в медицината. Често се съмнявам и търся доказателства за предимствата на новостите преди да ги приема. От 1982 г. извършвам ултразвуково изследване на бременни жени. Свидетел и участник съм и на ползите, и на рисковете от това. Въз основа на световния опит продължавам да твърдя, че колкото по-малко ултразвукови прегледи се извършват по време на бременност, толкова по-добре е за плода и новороденото. Много проучвания показват (вкл. и публикация в JAMA от 2018 г.), че сред децата с аутизъм дълбочината на проникване на ултразвука е по-голяма през първи и втори триместър в сравнение с контролите и значително по-висока при деца със забавено развитие. Пренаталният ултразвук оказва ефект върху пролиферацията и миграцията на невроните. Разбира се, важно е извършването на т.нар. фетална морфология (в първи и втори триместър), съчетана с генетично изследване (биохимичен скрининг). Така откриваме плодове с риск от генетични и/или структурни аномалии. Скринингът обаче не е диагноза. При завишен риск от генетична аномалия се извършва амниоцентеза за потвърждаване на диагнозата. Въведените и у нас, все още с висока цена изследвания на фетална ДНК на плода в майчина кръв, се извършват от двойки с по-големи финансови възможности. Откриването на някои фетални аномалии дава възможност за интраутеринна хирургия на плода, което за щастие вече е възможно и в България. Феталните аномалии, които могат да се лекуват с отворена фетална хирургия включват т.нар. twin–to-twin transfusion syndrome при еднояйчни близнаци, вродена диафрагмална херния, обструкция на долния уринарен тракт, вродена малформация на бял дроб, сакрококцигеален тератом, миеломенингоцеле и др.


Кои са най-честите причини за инфертилитет? По-често мъжете или жените биват засегнати от този проблем?

Статистиките малко се различават, но най-общо причините са от страна на жената (ендокринни и механични), от страна на мъжа, едновременно от двамата партньори и вероятни имунологични причини. Аз няма да посочвам проценти, а ще се спра на факта, че като студентка и млад лекар ни учеха, че 10% от двойките у нас са със стерилитет. Сега се посочват близо ¼ от двойките в страната. Това е толкова страшно и стресиращо, че трябва незабавно управляващите в лицето на министъра и неговите заместници да се замислят къде са причините.

И отново се връщам на профилактиката! Всичко е важно. Като се започне от качеството на храната – няма го вече БДС, а е време да се върне отново; да се контролират производители и тези, които я предлагат; за некачествената, а защо да не я наречем направо вредна храна и опаковки да има сериозни финансови санкции. Разрешаването на генно-модифицираната храна също допринася за увеличаването на този проблем, а страната ни подписва споразумения, които позволяват вноса на такива храни. В резултат на вредните хранителни продукти, намалената двигателна активност и обездвижване на децата, затлъстяването в България е вече епидемия. Особено страшно е детското затлъстяване – децата ни са вече на 5-то място в Европа! За съжаление, това тревожи само нас лекарите. Ние си четем доклади по конгреси и конференции, публикуваме в научни списания с пожелания към държавните органи. Но… реакция няма. И се стига до парадокса държавата да отпуска пари за ин-витро процедури, защото нямаме ефективни мерки за опазване на детското и репродуктивното здраве.


Смятате ли, че техниките за асистирана репродукция ще повлияят положително на демографската криза в България?

Не, в никакъв случай. Методите за асистирана репродукция само дават шанс на двойки със сериозни здравословни и репродуктивни проблеми да осъществят мечтата си. Тук искам да споделя едно свое мнение. Отпускането на финансови средства от фонда за ин-витро процедури е добро решение. Но разходването на финансовия ресурс трябва да е подложено на строг контрол, за да не се усвояват средства за документирани, но неизвършени и/или само симулирани дейности. Толкова е лесно. Знаят се какви са усреднените проценти на успешно развиваща се бременност след ембриотрансфер във водещи центрове навън и в страната. Остава да се проследи и контролира положението у нас. Ако успешните процедури са значително повече при платените от пациентите, отколкото от заплатените от фонда, значи имаме проблем.

АСР не е път за решаване демографския проблем в страната ни. Това е въпрос на държавна политика. В миналото, дори с цената на някои не много популярни мерки (като пълна забрана на абортите по желание на жени с едно дете), България беше на прага да се роди 9 милионният й гражданин. След демократичните промени либерализацията доведе до едно безумно решение. Дава се възможност на всяка жена над 35 години да направи аборт по медицински показания до 20 г.с.! А по европейс­ките стандарти вече говорим за раждане след 24-25 г.с.?! Защо? Нали имаме съвременни диагностични методи за откриване на генетични и структурни аномалии на плода! Още повече световна тенденция е, вкл. и в България, все повече жени да раждат първото си дете над 33–35-годишна възраст! Защо с лека ръка прекъсваме нормално развиваща се бременност?

Говори се за демографска криза. Но терминът не е точен. Касае се за демографска катастрофа. Разрешаването й е грижа и спешно, вече закъсняло задължение, на управляващите. Иска се далновидно решение, без партийни пристрастия. Докато не се приложи политика, подобна на тази на Орбан в Унгария или на Путин в Русия (за майчински капитал) – страната ни не я чака нищо добро. Да се въведат финансови стимули, обвързани с образованост на родителите. Не бива да се позволява раждането на деца да е професия. Тук съм по-близо до предложението на проф. д-р Атанас Семов за големи финансови помощи за многодетни семейства с по-висока образователна степен на родителите. Солидаризирам се напълно с неговото предложение в семейство от двама родители с висше образование с четири деца, родителите да получават министерски заплати. Това е инвестиция за запазване на българската нация.


Днес по-информирани ли са жените по отношение на заболеваемостта от рак на маточната шийка, отколкото преди няколко години?

Не, в днешно време няма системна профилактика на населението, няма и достатъчно здравна информация. Всичко е оставено в ръцете на епизодична активност на някои работодатели и от хаотичната, понякога вредна (що се касае за ваксините) информация в интернет. Страната ни въвежда скрининга с цитонамазки (т.нар. ПАП тест) в далечната 1974 г. Това, заедно със задължителните профилактични прегледи в годините на „лошия социализъм”, доведе до ниска заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка в сравнение с много развити западни държави. В момента сме в челните редици в Европа и по заболеваемост, и по смъртност от рак на маточната шийка. Все по-често млади жени търсят лекарска помощ при вече иноперабилни случаи. На това трябва да се сложи край. На никого (на специалисти, журналисти, общественици, учители, радио и телевизия) не му прави впечатление, че на практика всяка година в България по един самолет Боинг 787 с пътуващи в него млади българки катастрофира и няма оцелели. Има мълчание. Или по-скоро умопомрачение. Не зная и не разбирам! Къде сме се запътили?! Та нали медицината е преди всичко профилактика! Имаме чудесна възможност за профилактика на предракови заболявания и рак на маточната шийка, с налични в момента 3 ваксини и с редовни профилактични прегледи и вземане на ПАП тест. От 2013 г. у нас е безплатно ваксинирането на 13-годишни момичета срещу високорискови типове ЧПВ. Данните за 2018 г. сочат, че са ваксинирани едва 15% от подлежащите на ваксинация. И ми е тъжно, че всичко това се случва на фона на изявленията на австралийската министърка на здравеопазването (в Австралия от 2007 г. ваксинират момичета и момчета), че към 2035 г. ракът на маточната шийка в Австралия ще се приема като рядко заболяване. Страхувам се, че скоро и в България може да се случи нещо подобно като в Република Ирландия. През 2016 г. избухна голям скандал, защото се оказа, че 208 жени са с иноперабилен карцином на маточната шийка, поради получени фалшиво негативни резултати от ПАП тест (изработени в лаборатория в САЩ поради по-ниска цена). Ниското заплащане в сферата на здравеопазването и особено в неклиничните специалности (като патоанатоми например) рано или късно ще доведе до недостиг и у нас на добри специалисти в тази област.

У нас вече е възможно да се прави течно базирана цитология с ДНК анализ за търсене на носителство на високорискови типове Човешки папиломен вирус.


В нашата страна процентът на цезаровите сечения е изключително висок. На какво смятате, че се дължи това?

Причините са комплексни. Жените се страхуват да раждат нормално, по вагинален път. Вече няма психо-физическа профилактика в женската консултация (ЖК). Няма я и ЖК в този вид, в който бе замислена като стриктно наблюдение на бременните жени. Сега има кабинети за статистика-отчет, за да се заплати (и то не достатъчно) някаква дейност. Обучението на акушер-гинеколозите не е така задълбочено, както беше преди. Вече са единици лекарите от моето поколение, за които може да се твърди, че владеят изкуството на акушера. Да, аз твърдя, че акушер е не само професия но и изкуство! Въвеждането на ултразвуковото изследване в нашата практика промени много диагностиката. В миналото разчитахме на тактилното чувство на ръцете си и обикновената акушерска слушалка. Днешната ситуация обезличава младите акушери. Повечето от тях не са в състояние да наблюдават протичането на бременността и ранното откриване на патология. Те не винаги (поради незнание или неопитност) изчакват спокойно раждащата жена (все пак раждането е физиологичен процес, нали?!) и само в случай на усложнения, да се намесват с оперативни методи. Не може в повечето държави процентът на Цезарово сечение да се движи между 6-25%, а у нас даже не се дават истинските (защото разликата е фрапираща!) и се споменават около 60-70%. Това е страшно и плашещо, защото повишава риска от заболеваемост и смъртност както за майката, така и за новороденото. Никой не обяснява на бременната жена и партньора й, че децата родени с Ц.С. са с повишен риск. Не на последно място е комерсиализацията на професията ни. Работим на повече от едно работно място, за да си помагаме финансово. Затова правиш Цезаровото сечение в удобен за теб и пациентката ден.


Какво значи за Вас да можете да споделите един от най-щастливите моменти в живота с Вашите пациенти?

Най-щастливите мигове са, когато видиш радостните и сияещи лица на родителите. Тогава и напрежението, и умората отстъпват. Знаеш, че за пореден път си се докоснал до това тайнство – раждането на новия живот. И заедно с първата глътка въздух, която поема в ръцете ни новороденото, ние като орисници наричаме бъдещата му съдба. Ако сме с чисти помисли и чисто сърце, няма как и детенцето да не стане честен и добър човек.


Кой е случаят, който никога няма да забравите?

Много са случаите, които помня. Може би най-често си спомням двата случая от моята начална практика от разпределението в Айтос. В тежка зимна нощ с военна кола ме оставиха с тежкия куфар с инструменти и стъклени банки (с глюкоза и физиологичен серум), насред с. Черноград, с кмета на селото, който ме съпроводи до дома на преждевременно раждаща жена. Всичко завърши успешно. Едва на следващия ден следобяд успяха да ме вземат обратно. При нова виелица, само след 1 седмица, отново се наложи да пътувам до с. Черноград. Пътят беше отново непроходим за коли, още на отбивката от шосето Айтос-Карнобат. Преведоха ме до дома на родилката. След успешното раждане останах 2 часа да наблюдавам жената и новороденото и след това в бурята се добрах до военната кола. След 2 дни, когато отвориха пътя, майката и бебето бяха взети с линейка до болницата.


Как избрахте Вашата специалност като професионален път?

Желанията и мечтите ми бяха да се посветя на операта. Но… традицията в семейството ми повеляваше да продължа пътя, очертан от моя вуйчо – доц. д-р Стефан Темелков (хирург), леля ми – д-р Надежда Темелкова-Георгиева (акушерка, а след това лекар-педиатър) и братовчед ми (също лекар-гинеколог). След мен щафетата поеха и по-малките ми братовчеди и нашите племенници. Никога не съм съжалявала за този избор.


Как успявате пълноценно да си починете от всички ангажименти, с които сте отрупана?

Семейството и музиката са най-важни за мене. Когато чувстваш подкрепата на любимия човек до себе си, имаш крила за да полетиш. Имаш и силата да даряваш знанията си, доброта и любов на хората около себе си, и най-вече на страдащите, които се нуждаят най-много от теб. И колкото повече любов и подкрепа получаваш, толкова по-силно е желанието да се раздаваш. Всичко е като скачени съдове. Когато към тях се прибави и музиката (народна или класическа), енергията става практически неизчерпаема. Е, има и такива мигове, когато малко ми е тъжно, че изоставих музикалното си образования и не станах оперна певица. Приемам, че като лекар и преподавател съм по-полезна на обществото.

Музиката, изобразителното изкуство и животът на село в планината (на 15 минути от Пловдив) поддържат невероятен тонус и желание за живот и творчество.