Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

10 вида растителни храни, произведени от човека - Част II

виж като PDF
Текст A




Някои от плодовете, ядките и зеленчуците, които ядем днес, са произведени от човека хибридни видове. Те са създадени чрез селективно размножаване – процес, при който се засаждат само растения с устойчиви характеристики. В редки случаи насекомите са отговорни за създаването на хибридни растения чрез кръстосано опрашване. Въпреки това насекомите не биха могли да кръстосат растенията, ако хората не са засадили поне едно от тях в района. Повечето от изброените в този списък може да ви учудят, защото са плодове, ядки и зеленчуци, които считаме за естествени.

 

6. Грейпфрут



Грейпфрутът за пръв път се появява след 1693 г., когато капитан Шадок транспортира няколко семена от помело до Западните Инди и ги засажда близо до портокалови дървета. След кръстосано опрашване между двата цитруса се получава грейпфрутът. Въпреки това новият вид все още не е бил известен извън Карибите. Европейците научават за този цитрусов плод едва през 1750 г., когато преподобният Грифит Хюс се сблъсква с него. Хюс бил толкова изненадан от откритието, че е нарекъл грейпфрута „забранения плод“. Това е името му до 1814 г., когато Джон Лунан го нарича грейпфрут, защото докато още растат грейпфрутите приличат визуално на грозде.  Грейпфрутът достигнал Съединените щати през 1823 г., но чак през 1948 г. учените установяват, че това е хибрид на помело и портокал.

  
7. Бойсен



Това е един плод, за който вероятно повечето хора не са чували. В миналото обаче е бил много популярен. Смята се, че е вариант на къпината, въпреки че всъщност е хибрид на къпина и логанова ягода или червена малина. Доколкото знаем, тя може дори да е хибрид на всичките три.

Въпреки това прилича повече на къпината, отколкото на другите две. Логановата ягода е създадена през 1881 г., когато Джеймс Логан кръстосва малина с дива къпина. Въпреки това плодовете бойсен нямали търговски успех поради краткия си срок на годност. Развалят се само два дни след беритбата. Магазините са се опитали да удължат срока на годност на бойсена чрез събиране на реколтата и транспортирането им преди да са узрели. Планът в крайна сметка се проваля, защото незрелите плодове имали твърде кисел вкус. Тези дни бойсен се продава само на пазарите на фермери.

 
8. Танжело



Това е изкуствен хибрид на танжерина (вид мандарина) и помело. Въпреки това хората често бъркат танжело с мандарина и портокал. За допълнително объркване, има различни разновидности на танжело и не всички непременно са създадени от танжерина и помело. Един разпространен вариант (танжело Minneola) е хибрид на мандарината и грейпфрут тип Дънкан. Смята се, че танжелото се е появило за първи път в горите на Югоизточна Азия преди 3500 години, когато насекомите са кръстосали мандарината с плод, който има общо с грейпфрута.

Днешните танжелота са резултат от селективна програма за отглеждане, която започва през 19-ти век.

  
9. Моркови


 
Морковите не винаги са били оранжеви. Естествените моркови са бели или пурпурни и вероятно негодни за ядене. Има сведения, че белите моркови са били използвани като храна в Римската империя, но историците смятат, че това вероятно е било или пащърнак, или бели моркови, или и двете. Оранжевият морков е хибрид на жълтия морков, който пък е кръстоска от белия морков. Най-ранният известен предшественик на съвременния морков се появява в Персия през 10-ти век. Някои данни сочат, че е бил бял на цвят, а други казват, че е бил пурпурен. За разлика от днешните моркови тези зеленчуци имали много по-малки корени с разнообразни размери. Персите селективно отглеждали морковите с най-големите корени, за да създават все по-големи такива и в крайна сметка да се стигне до един голям корен. Тъй като селективното размножаване продължило и след това, морковите мутирали от бяло или пурпурно до жълто, и накрая оранжево. Селективното отглеждане на моркови продължава и до съвремието, за да се подобрява вкусът и цветът им.


10. Ягоди


 
Познатата ни днес ягода е изкуствен хибрид на по-малката ягода, която има и по-кратък срок на годност, както и по-добър вкус и аромат.

Съвременната ягода се появява за пръв път във Франция през 18-ти век. Усилията по това да се получи този хибрид започват много по-рано.

През 14-ти век френски ботаници започнали да засаждат диви ягоди в градините си и тогава разбират, че дивите ягоди се възпроизвеждат чрез клониране. Странното е, че някои ягоди никога не произвеждали плодове, а половината от тези, които давали плод, внезапно преставали да се клонират. Французите успяват да създадат диви ягоди, които са 15–20 пъти по-големи от нормалния им размер, но все още са невероятно малки. Антоан Никола Дюшен създал съвременната ягода на 6 юли 1764 г., когато кръстосал мъжки подтип Fragaria moschata с женски подтип Fragaria chiloensis от Чили. Преди Дюшен да създаде ягодата, френските ботаници никога не знаели, че ягодите имат мъжки и женски части. Дюшен продължил да работи върху ягодата до Френската революция, оставяйки американските и британските ботаници да усъвършенстват съвременната ягода.