Морбили (дребна шарка) е инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и най-чести усложнения от страна на дихателната система.

Пневмонията е възпаление на белите дробове и е водеща причина за заболеваемост и смъртност в света. Приблизително 150 милиона деца боледуват от пневмония за една календарна година, като 10-20 милиона от тях се хоспитализират.

Пролетно-летните инфекции са група инфекциозни заболявания, които в България се разпространяват през тези два сезона. При стомашно-чревните и особено при вирусните чревни инфекции това е относително, защото те се срещат целогодишно, но при определени обстоятелства и условия могат да преобладават повече през лятото.

Пневмонията е възпалително заболяване на белия дроб, характеризиращо се с консолидация на паренхима, дължащо се на натрупване на ексудат в алвеоларните пространства с асоциирано възпаление и на околната интерстициална тъкан. Пневмонията придобита в обществото (ППО) се дефинира като поява на симптоми и белези на пневмония при иначе здрави индивиди, инфектирани извън болнично заведение.

Лизозомните болести представляват хетерогенна група от около 50 заболявания, чиято причина е генетичен дефект в синтеза на лизозомни кисели хидролази и рецептори, активиращи мембранни протеини и транспортери. В резултат на този дефект в лизозомите се натрупва специфичен за всяка болест субстрат, което води до нарушение на клетъчната и тъканна функция^[1].

Хиперкинетичното разстройство с нарушение на активното внимание (ХРНВ) е най-често срещаното и най-проучваното разстройство, засягащо нервно-психичното развитие в детска възраст.

Нормалната честота и консистенция на изпражненията зависят от възрастта на детето и начина на хранене. Известно е, че кърмачетата могат да се изхождат от 3-10 пъти дневно, когато се хранят с майчино мляко.

През последните две десетилетия се наблюдава изключителен интерес към човешкия чревен микробиом, неговото значение за здравното състояние на човека и факторите, които биха могли да повлияят състава и разнообразието му. Пробиотиците са живи микроорганизми (бактерии или дрожди), които приложени в достатъчно количество подобряват здравословното състояние на организма.

Спортната дейност участва във физическото развитие, усъвършенстването и подобряването на двигателните навици, има социално-културно значение и е основен фактор за опазване и укрепване на здравето.

Атопичният дерматит е често срещано хронично инфламаторно кожно заболяване, което се среща както при деца, така и при възрастни. Диагнозата се основава на определени клинични критерии.

Алергиите засягат всички възрасти и имат сериозни последици за здравето. Съвременни проучвания са насочени към първичната им превенция чрез хранителна интервенция.

Astarte представлява хранителна добавка, предназначена за жени, като профилактика или част от комплексна терапия на бактериална вагиноза (БВ) и кандидоза. По своята характеристика е комбинация от пробиотик (лиофилизирани Lactobacillus Crispatus LBV88, Lactobacillus Rhamnosus LBV96, Lactobacillus Gasseri LBV150 и Lactobacillus Jensenii LBV116, в общо количество 2.5 милиарда колонии, образуващи единици/капсула) и пребиотична добавка (фруктозо-олигозахариди).

Настоящото проучване обхваща 203 пациентки, диагностицирани със синдрома на поликистозните яйчници.
Изследването на репродуктивните способности на пациентките и съпоставката на същите с тежестта на проявите на синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ) е една от основните цели на нашето проучване.

Нарастват доказателствата, че заразяване с HPV е възможно и по неполов път, като предаване майка-дете в перинаталния период. Инфектираната майка може да предаде инфекцията на нейното новородено по време на бременността, раждането, перинаталния период или по-късно.

Здравословно хранене е това, което адекватно задоволява потребностите на организма от енергия и хранителни вещества. То е един от най-значимите фактори на околната среда, запазващ и подобряващ човешкото здраве.

Розацеята е хронично възпалителна дерматоза, чиято патогенеза все още остава ненапълно изяснена. Диагнозата се поставя на базата на специфичната клинична картина с персистиращ еритем и телеангиектазии, еритемни папули и пустули по кожата на лицето.

Дерматомиозитът е автоимунно заболяване на съединителната тъкан, принадлежащо към групата на идиопатичните инфламаторни миопатии. Протича с характерни кожни обриви – хелиотропен еритем, папули на Gottron, периунгвални изменения, еритем и пойкилодермия по фотоекспонираните зони.

Кожните прояви на карциноидния синдром се изразяват в наличие на внезапни зачервявания на кожата, пелагроиден дерматит, генерализиран субакутен едем, склеродермиформени промени, pachydermia plicata, промени по ноктите, полулигавицата на устните и оралната мукоза.

Милиарната остеома (Osteoma cutis) е рядко описвана дерматоза. В случаите, когато не се касае за наследствената осификация на Олбрайт, тя се определя като вид кожен хамартом с диференциация на мезенхимни клетки в костната тъкан. При множествени лезии е удачно използването на определението кожна мултиплена милиарна остеома.