Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Опасна ли е розацеята?

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Мери Ганчева
Acibadem City Clinic, гр. София


Розацеята е хронично възпалителна дерматоза, чиято патогенеза все още остава ненапълно изяснена. Диагнозата се поставя на базата на специфичната клинична картина с персистиращ еритем и телеангиектазии, еритемни папули и пустули по кожата на лицето. При някои от пациентите има засягане и на очите и клепачите, както и на кожата на деколтето. Лечението на розацеята зависи от клиничната форма и стадия на заболяването и се контролира от лекар-специалист.

Розацеята е заболяване, което се среща много често в дерматологичната практика. Диагностицираните пациенти варират в различните страни в диапазон от 1 до 20%. Голям процент на заболеваемост се отчита в Америка и в Естония. Расте броят на пациентите с розацея и в България.

Интересно е обаче, че търсейки лекарска помощ, тези пациенти вече са се самодиагностицирали и са убедени, че страдат от опасно и нелечимо състояние. Да, за съжаление, розацеята е не само хронична, но и прогресивна дерматоза. Но при навременно и правилно проведено лечение, тя е напълно лечима и не е опасна. Засегнати са и двата пола, като по-често боледуват жени след 30-годишна възраст. Блондинките са по-засегнати, а тежки усложнения (като ринофима) се наблюдават главно при мъжете.

Розацеята засяга повърхностния съдов плексус на кожата на лицето. Дължи се на нарушение в периферното кръвообращение и макар че се развива върху себореен терен, няма връзка с функциите на мастните жлези. Резултат е на възпалителен процес, при който отделените проинфламаторни цитокини и ензими индуцират ангиогенезата и по този начин увреждат структурите на дермата с формиране на телангиектазии, папули, пустули, еритем и едем.

Допуска се и генетично предразположение – една трета от пациентите имат фамилно обременяване. Тази хипотеза насочва, че състоянието е възпалително нарушение в контекста на променен вроден имунен отговор.

Причините за поява и развитие на розацея са много и различни, като най-често се касае за комбинация от фактори. Редица вътрешни заболявания могат да бъдат свързани с розацеята: ендокринна дисфункция, гастроинтестинални разстройст­ва, хронична холецистопатия, хипертония, хипертиреоидизъм. Инфекциозни причинители (Demodex folliculorum, напрежение и стрес, прием на вазодилататори) са друга част от етиологичните фактори на болестта. Промени от околната среда, като силно слънце и атмосферни колебания с вятър, температурни амплитуди и висока влажност, както и прекомерната употреба на чай, кафе, алкохол и пикантни храни, са тригер фактори в развитието на розацеята.

Розацеята протича в четири основни стадия. При т.нар. преходен стадий клиничната изява се демонстрира от интермитентен еритем, в повечето случаи провокиран от екзогенни фактори и храни. С времето зачервяванията стават по-трудно обратими, формират се телеангиектазии. Това е т.нар. купероза (Фиг. 1), която при непровеждане на адекватно лечение преминава към първия стадий на розацеята, който се характеризира с наличие на множество телеангиектази и персистиращ еритем, често съпроводен с едем. При втория стадий се формират папули и пустули на фона на еритемоедем, а в третия – големи възпалителни нодули и инфилтрати, които могат да доведат до тъканна хиперплазия с разширени пори.

Фигура 1: Купероза

 
В зависимост от преобладаването на клиничните ефлоресценции при розацеята се дефинират следните различни клинични форми:

Пеперудообразната форма наподобява лупус еритематозус, но без характерната имунологична констелация на автоимунно заболяване (Фиг. 2).

Фигура 2: Пеперудообразна форма на розацея

 
Папулопустулозната форма протича с възпалени нефоликуларни папули между веждите и централната част на челото и брадичката.

Лупоидната розацея се представя с милиарни или лентикуларни възловидни лезии, които при диаскопия са с цвят на ябълково желе, а при хистопатологично изследване показват гранулом без централна некроза (Фиг. 3).

Фигура 3: Лупоидна розацея

  
Стероидната розацея се развива след продължителна употреба на локални кортикостероиди и се проявява с еритем, атрофия, папули и пустули.

Розацея конглобата е рядка форма на тежко протичащо заболяване с възловидни хеморагични абсцеси и индуцирани плаки.

Розацея фулминанс е дерматоза, която се среща при жени между 20 и 40-годишна възраст и протича остро с фебрилитет, с нодулуси и абсцеси.

Ринофима е друга тежко протичаща форма на розацея, при която има разрастване на съединителната тъкан с хиперплазия на мастните жлези, главно на носа. Тази форма се среща главно при мъже и води до дефекти и усложнения. В зависимост от типа на хиперплазията се различава гландуларна, фиброзна и фиброангиоматозна форма (Фиг. 4).

Фигура 4: Ринофима

  
Розацея окуларис е форма на розацея, при която има засягане освен на кожата и на очите (блефарит, конюнктивит, ирит, иридоциклит, хипопиом, кератит). Може да доведе дори до ослепяване.

Лечението на розацеята трябва да започне по възможност още в пред­ходния стадий или при първите прояви на болестта в стадиите на еритем (преходен или перманентен), за да бъде спрян нейният прогресивен ход. Терапевтичният подход трябва да е комплексен, да е съобразен със стадия и с клиничната форма на заболяването, да включва хигиенно-диетичен режим и избягване на провокиращи фактори. Задължителна е употребата на фотопротектор през слънчевите дни, като препоръчително е слънцезащитните кремове да са специфицирани за кожа с розацея.

Уместно е да се преустанови приемът на медикаменти, които влошават еритема или са вазодилататори. Да се използва подходяща козметика, която не съдържа алкохол, ментол, евкалиптово масло. Да се предпочитат синтетични детергенти или почистващи продукти с високо pH. Да се избягват резки температурни колебания, вятър, слънце, изпарения, алкохол, топли напитки и пикантни храни, както и тютюнопушене.

Локалната терапия на розацея трябва да има противовъзпалителен, антибактериален и капиляротоничен ефект, да подобрява епителизацията и хидратацията на увредената кожа.

За лечение на еритема при розацея с успех се ползват локални форми на бримонидин – високоселективен α2-адренергичен рецепторен агонист, оксиметазолин хидрохлорид – α1-адренергичен рецепторен агонист, лазерни процедури с PDL, KTP, Nd:YAG или светлинна терапия: IPL.

Папуло-пустулозната форма на розацея се повлиява добре от локален метронидазол, натриев сулфацетамид с 5% сяра, азелаична киселина.

Все повече се налага локалната форма на ивермектин с висока ефективност и добра поносимост. При инфектирани лезии най-често прилаганите антибиотици са еритромицин и клиндамицин. Не винаги обаче локалната терапия е достатъчна. Продължителна терапия с перорални антибиотици и метронидазол гел може да се наложи при пациенти, при които има и засягане на очите. Предпочитани антибиотици за системна терапия са липофилните тетрациклин, доксициклин и миноциклин, приложени в субоптимална дозировка. Ако е налице усложнена форма на розацея с развитие на ринофима, се прилага лечение с орален изотретиноин, CO2 лазер или erbium-YAG.

Розацеята е заболяване, което може да протече дълго и при неподходящо лечение да отчая засегнатите пациенти. С правилен терапевтичен подход обаче резултатите са оптимистични, с постигане на траен клиничен отговор и здрава и хубава кожа.

 

    
 
 
книгопис
1.    Del Rosso JQ, Thiboutot D, Gallo R, et al. Consensus recommendations from the American Acne & Rosacea Society on the management of rosacea, part 5: a guide on the management of rosacea. Cutis. 2014; 93(3): 134-138.
2.    Elewski BE, Draelos Z, Dréno B, Jansen T, Layton A, Picardo M. Rosacea – global diversity and optimized outcome: proposed international consensus from the Rosacea International Expert Group. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2011; 25(2): 188-200.
3.    Gallo RL, Granstein RD, Kang S, Mannis M, Steinhoff M, Tan J, Thiboutot D. Standard classification and pathophysiology of rosacea: The 2017 update by the National Rosacea Society Expert Committee J Am Acad Dermatol. 2018 Jan; 78(1):148-155.
4.    Goldgar C., Keahey D., Houchins J. Treatment options for acne rosacea. Am Fam Physician. 2009;80:461-468.
5.    Libon F, El Hayderi L, Nikkels-Tassoudji N, Dezfoulian B, Nikkels AF. Rosacea. Rev Med Liege. 2015, 70(4):179-85.
6.    McKeage K, Deeks ED. Doxycycline 40 mg capsules (30 mg immediate-release/10 mg delayed-release beads): anti-inflammatory dose in rosacea. Am J Clin Dermatol. 2010; 11(3): 217-222.
7.    Steinhoff M, Schmelz M, Schauber J. Facial Erythema of Rosacea – Aetiology, Different Pathophysiologies and Treatment Options. Acta Derm Venereol. 2016 Jun 15; 96(5):579-86.
8.    Scheinfeld N, Berk T. A review of the diagnosis and treatment of rosacea. Postgrad Med. 2010 Jan; 122(1):139-43.
9.    Wilkin JK. Use of topical products for maintaining remission in rosacea. Arch Dermatol 1999;135:79-80.
10.    Jansen T, Plewig G. Rosacea: classification and treatment. J R Soc Med. 1997 Mar; 90(3):144-50.