Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Случай на мултиплена милиарна остеома

виж като PDF
Текст A
д-р Ю. Пенев1, д-р И. Красналиев2
1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология, МУ-Варна ; 2Катедра обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология, МУ-Варна


Милиарната остеома (Osteoma cutis) е рядко описвана дерматоза. В случаите, когато не се касае за наследствената осификация на Олбрайт, тя се определя като вид кожен хамартом с диференциация на мезенхимни клетки в костната тъкан. При множествени лезии е удачно използването на определението кожна мултиплена милиарна остеома. При откриването на дермални остеоми резултатите от изследването на биохимичните параметри (като серумен калций, алкална фосфатаза и парат хормона) са в норма. Когато оsteoma cutis бъдат открити рентгенографски (често това става чрез томография по повод зъбно протезиране), те се манифестират като малки нодули в кожата, надигнати леко над околната кожа, с костна плътност с размери от 1 до 3 mm. Публикуването на малко случаи на тази дерматоза в литературата се дължи на факта, че най-често състоянието е безсимптомно и/или оскъдната му изява се диагностицира погрешно като милиуми, мастна хиперплазия или мастна киста. Обсъжда се, че тяхната поява се дължи на хронични възпалителни процеси (акне) и/или патомимично поведение на нараняване на кожата.

Ключови думи: osteoma cutis, кожна мултиплена милиарна остеома, СО2 лазерна аблация, остеодерми

 
Клиничен случай

Оsteoma cutis се счита за рядка бениг­нена дерматоза[1,2], която се характеризира с единични или множествени костни формации, предимно по лицето и по-често при жени[3]. Нашата практика показва, че osteoma cutis не е чак толкова рядка дерматоза. При процедури за лазерно прeмахване на дълбоки мастни кисти или милиуми ние се натъкнахме на osteoma cutis благодарение на чисто физичния процес, който служи и за достатъчно сигурен критерий за мигновена диагноза на оsteoma cutis – когато лазерният лъч достигне до костната структура, процесът на аблация спира. Наблюдава се ярко, бяло и искрящо светене в аблативния канал. Това се дължи на факта, че калциевата структура е слабо термопроводима и мястото на съприкосновение на светлината с калциевата формация се нагрява локално до температура над 3000°C.

Настъпва светлинно излъчване от нагрятото тяло. Интересен е фак­тът, че квантовата физика започва своето развитие с теорията на Макс

Планк за квантовия характер на светлината именно с описание на излъчването на светлина от нагрято (черно) тяло, а лазерът е творение на квантовата физика[4,5]. Подобно светене се наблюдава и при съприкосновение на инфрачервения лазерен лъч с чужди тела в кожата с минерален, неметален характер (стъкло, порцелан, пясък, шлака).

Докладва се един случай с множествени оsteoma cutis по раменете и горната част на гърба при 45-год. пациент. Те са открити в рамките на амбулаторна лазерна СО2 манипулация за премахване на папиломи. Клиничната находка е открита случайно при опит за лазерно отстраняване на мастни кисти (Фиг. 1).

Фигура 1:

 

Бяха направени биопсии на някои от екстирпираните формации. Резултатите показаха зряла кост с Хаверсови канали и остеобласти в центъра и единични остеокласти на повърхността (Фиг. 2).

Фигура 2: Хистологична картина на оsteoma cutis

  
Лезиите, екстирпирани от раменете и гърба на пациента, бяха над 100 броя. Тъмните петна в центъра са от лазерната карбонизация на повърхността на структурата (Фиг. 3, 4).

Фигура 3:

 
Фигура 4: Дермоскопски изглед (X100) на екстирпирана оsteoma cutis. Добре се вижда зоната на карбонизация от лазерния лъч (тъмното петно)

   

Пациентът, диагностициран с оsteoma cutis, бе подробно разпитан за предшестващи дерматологични симптоми и състояния, които биха могли да се асоциират с появата на лезиите. Той информира за непрекъснатото стискане на комедони по раменете му от неговата приятелка и проблеми с акне в миналото.

Всички остеомни нодули бяха отстранени лесно посредством соб­ст­вена методика на д-р Юлиян Пенев, която се състои от следните три стъпки:

В центъра на нодула се прави аблативен канал до достигане на костна структура, т.е. до появата на ярко светене.

Лазерният канал се срязва по хода на цепливост на кожата, с дължина малко по-малка от дължината на очаквания диаметър на остеомата.

С лек натиск отстрани на среза или с помощта на комедонекстракторна бримка (Фиг. 5) остеомата се изважда. Това става много лесно, защото лезиите не са сраснали с околните дермални структури.

Фигура 5:

 
Оперативният минисрез (2-3 mm) може да бъде третиран с локален прахообразен антибиотик, но дори и да не се третира с такъв, раните епителизират бързо и без видима цикатризация.


Обсъждане

Оsteoma cutis е добре организирана и диференцирана тъкан, която не може да се определи като неопластичен процес senso stricto, защото клетъчните структури в лезията очевидно са плод на диференциация и контрол, а не на неопластичен или метапластичен неконтролиран процес на мутирала клетъчна линия. Етиологията на osteoma cutis и до сега се определя като идиопатична. Наличието на кожни костни остеоми във всички класове гръбначни организми не е рядкост. Това наличие се обяснява с еволюционни приспособ­ления за защита на кожата от нараняване. Костните плочки при рибите, някои изкопаеми земноводни, динозаврите, рептилите, показват подобна хистологична добре организирана костна структура, която е генетично детерминирана и наричана в биологията и палеонтологията – остеодерми.


Заключение

Много вероятно е гените за кожни остеоми да не са изгубени еволюционно, а само да са подтиснати и заключени в генома. Хронични възпаления и патомимична автоагресия вероятно отключат в недиференцирани мезенхимни клетки тези заключени защитни палеогени.

Възможно е с все по-честото прилагане на лазерни аблативни и неаблативни фракционирани подмладяващи процедури, мезотерапевтични убождания и дермални ролери в бъдеще да се наблюдава отключване на защитна дермална остеогенеза, но засега такава не е описана.

 

 

 

 
книгопис:
1.    Lahiry A. Multiple Miliary Osteoma Cutis of Face. J Cutan Aesthet Surg. 2018 Apr-Jun;11(2): 95–97 doi:10.4103/JCAS.JCAS_54_17.
2.    Alhazmi D, Badr F, Jadu F, Jan AM., Abdulsalam Z.Case Report: Osteoma Cutis of the Face in CBCT Images. Hindawi Case Reports in Dentistry. Vol. 2017, Article ID 8468965, doi.org/10.1155/2017/8468965.
3.    Hughes, P.S.H. Miliary Osteomas of the Face Ablated with the Erbium:YAG Laser. 1999, May. Arch of Dermatology 135(4):378-80 DOI: 10.1001/archderm.135.4.378.
4.    Planck, M. (1906). Vorlesungen über die Theorie der Wärmestrahlung. Johann Ambrosius Barth
5.    Planck, M. (1914). The Theory of Heat Radiation. Masius, M. (transl.), (2nd ed.). P. Blakiston's Son & Co.