Сърдечната недостатъчност (СН) е синдром, което има лоша прогноза, въпреки оптимизацията на лечението при сърдечно-съдовите (ССЗ) заболявания. Коморбидните заболявания, съпътстващи ССЗ, са често срещани и е известно, че оказват влияние върху клиничния ход на СН. Тези заболявания се променят във времето и зависят от тежестта на основния процес спрямо началото. Голям проблем в управлението и прогнозата на СН е как тежестта на коморбидността на не-ССЗ влияе върху индивидуалния риск.

Ангиотензиновите рецепторни блокери (АРБ) са група лекарствени средства, които заедно с АКЕ (ангиотензин-конвертиращ ензим) инхибиторите формират големия клас блокери на RAAS (ренин-ангиотензин-алдостероновата система). Този клас медикаменти е изключително важен за клиничната практика. Индикацията им е артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, като употребата им е свързана с редица допълнителни клинични ползи.

Сърдечно-съдовите заболявания причиняват смърт преди 65 години при мъжете в 30.4% и при жените в 25.3%. Atlas Infographics през м. октомври 2018 г. публикува следните данни – за 2011 г. смъртността от ССЗ на 100 000 население във Франция е 35 за жените и 86 за мъжете, в Португалия съответно – 51 и 96. За България – смъртността от ССЗ е била 157/100 000 население за жени и 261/100 000 за мъже.

Улцерозният колит (УК) е една от двете форми на възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) с идиопатична имунна генеза, чиято честота бележи пик в световен мащаб. Заболяването е доживотно и протича с редуващи се тласъци и ремисия на лигавичното възпаление на дебелото черво, а по-рядко – с непрекъсната активност. Дебютът е във възрастта 25-35 год., с втори пик след 65 год.

Зърнените храни, съдържащи глутен (като пшеница, ръж и ечемик), винаги са били основен компонент в диетата на хората в западните страни, но консумацията им нараства и в източните страни, поради прогресивното възприемане на западния начин на живот. Затова свързаните с глутена заболявания (СГЗ) постепенно се оказват епидемиологично значим феномен с глобално разпространение, привличащ вниманието на научната общност^[1-4].

Нормалната дневна диуреза на човек варира от 1 до 3 l за 24 часа. При диуреза от 1.4 l за 24 часа бъбречната екскреция е от 1 ml/min. Приблизително 80% от тази урина човек отделя в будно състояние и затова не е необходимо да уринира през нощта.

Резултатите от редица проучвания съобщават за промени в пред- и следоперативните серумни нива на тестостерона след варикоцелектомия при инфертилни мъже, което е и задача на настоящия обзор^[1,2].

Карциномът на пикочния мехур е едно от най-честите злокачествени новообразувания, като представлява около 8-10% от всички ракови заболявания в Европа и САЩ^[1].

Еозинофилният хроничен риносинуит (ЕХРС) е възпалително патологично състояние на носа и околоносните кухини, което се отличава с гъста мукоидна секреция, липса на обоняние, тежка носна обструкция, остри екзацербации с вторични бактериални инфекции, които водят до влошено качество на живот на пациентите^[1].

Субективният шум се определя като фантомна слухова перцепция, усещане на звук при липса на акустичен стимул или абнормален слухов феномен, несвързан с външен източник на стимулация. Усещането на шума може да е в цялата глава или само в ушите.

Целта на това изследване е да се проучи респираторната алергична патология при професионално експонирани на вредности от работната среда пациенти, и на основата на събраната, обработена и обобщена информация, да се определи тяхното място и роля сред общата заболеваемост от рискови за здравето фактори на работното място.

Според приетия Интернационален консенсус през 2018 г. уртикарията се характеризира с поява на уртики, ангиоедем или и двете^[1]. При 50% от пациентите уртикарията и ангиоедемът се проявяват едновременно, 40% имат само уртикария и 10% – изолиран ангиоедем^[2].

На континента Европа има голямо разнообразие от географски, етнически, социално-икономически, културни и кулинарни различия между регионите и страните, съставляващи неговата политическа карта. Тази нехомогенност е предпоставка за големи вариации и на всички видове заболеваемост на територията й. Организацията на здравните услуги в отделните държави и медийното осведомяване по въпросите, свързани със здравето, моделират възприятието на обществото за считаните за важни масови болести.

Храненето на децата в ранното детство е обект на голямо внимание от страна на специалистите и е основен аспект на приоритетно насочени национални и международни политики.

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е третата водеща причина за смърт в световен мащаб. Въпреки че ХОББ е хронично заболяване, значителен брой пациенти страдат от обостряния, които се определят като остро влошаване на респираторните симптоми, изискващи промяна в лечението. Екзацербациите са важен медицински и здравен проблем, напр. очевидно е, че тежките екзацербации на ХОББ са свързани със сигнификантно намаляване на преживяемостта^[1].

Кашлицата е мощен физиологичен механизъм за очистване на дихателните пътища от чужди материи и излишни секрети. Към специфичните дразнители се отнасят аспирирани чужди тела, вдишани частици прах или химически вещества, оток, хиперсекреция, възпалителна реакция, възникнала в резултат на инфекциозен или алергичен процес.

Проблемите с дишането са част от ежедневието на не малка част от съвременното общество – свързани с генетично детерминираното предразположение, начина на живот, урбанизацията и замърсяването на околната среда.

Тежката астма се дефинира като астма, която изисква лечение с високи дози инхалаторни костикостероиди + втори контролер (или системен кортикостероид), за да се предотврати тя да стане „неконтролирана“ или тя остава „неконтролирана“ въпреки тази терапия или се влошава при опити за намаляване на терапията^[1].

Нарушенията в пигментацията на кожата са разнообразни и могат да настъпят при промени в меланинообразуването, хемосидериновата обмяна, при отлагания на различни пигменти, лекарства и цветни вещества. Когато това е свързано с нарушения в меланиновата обмяна, говорим за дисхромии (ахромии, хипохромии или хиперхромии). Последните, от своя страна, могат да бъдат вродени и придобити според начина на произход, генерализирани и ограничени според локализацията, и дермални и епидермални в зависимост от нивото на отлагане на меланин.

Изграждането на алгоритъм за лечение на системно заболяване като псориазис вулгарис изисква поставянето на правилна клинична и хистологична диагноза, определяне на тежестта и клиничния вариант на дерматозата и придружаващите заболявания. Изборът на терапия е индивидуален и цели да повиши качеството на живот на пациентите чрез постигане на ремисия и безопасен контрол на болестта.

Акнето е едно от най-честите възпалителни заболявания на пилосебацейния фоликул. Възрастовото акне е част от неговия спектър, включващ още пациентите с неонатално акне и акне в пубертета.

Миомата на матката е доброкачествен тумор, произлизащ от гладкомускулните влакна на миометриума. Нарича се още фибром. Причината за това е ескцесивното разрастване на екстрацелуларния матрикс (ЕЦМ), който обгражда мускулните влакна на матката. ЕЦМ предоставя структурната поддръжка. Това е една динамична система, осъществяваща комуникация между клетките.

Влагалището е тапицирано с многослоен плосък невроговяващ епител с дебелина 150-200 μm. Дебелината му зависи от баланса на естрогените.

Затлъстяването е хронично метаболитно заболяване представляващо значителен рисков фактор за развитие на редица усложнения – асоциира се с влошено качество на живот, загуба на трудо­способност и смъртност. Обезитетът не е съвременен феномен, още Хипократ преди повече от 2500 години подчертава важността на диетата при индивидите с наднормено тегло, като отбелязва, че при скитските племена е често явление поради заседналия начин на живот, а тях самите дори описва като „отпуснати” и „летаргични”.

Болните със захарен диабет (ЗД) тип 1 и част от тези със ЗД тип 2 подлежат на интензифицирано лечение с инсулин, т.нар. базално-болусна терапия, включваща базален инсулин заедно с краткодействащ прандиален инсулин. Този инсулинов режим има за цел да имитира нормалния физиологичен модел на инсулинова секреция в денонощието.

Остеопорозата е скелетно нарушение, характеризиращо се с намаляване на костната маса и нарушаване в микроструктурата на костите, което води до компрометирана здравина на скелета и повишена податливост към фрактури^[1]. През 1994 г. СЗО дефинира критерии за диагностика на остеопорозата на базата на костната маса или плътност.

Артрозата (остеоартроза) представлява болестно състояние на една или повече стави и възниква когато ставният хрущял е увреден или износен. След засягането на ставния хрущял настъпва вторично увреждане на подлежащата кост и възпаление на ставната обвивка (капсулата), съпроводено често с типични деформации.

Провеждането на една каузална терапия при болестта на Бехтерев е невъзможно, тъй като етиопатогенезата на заболяването е все още ненапълно проучена. Ранното комплексно етапно лечение дава възможност да се спре или забави развитието на болестта с десетилетия, да се запази доброто функционално състояние на гръбначния стълб и периферните стави.

Хепатит А е най-честата форма на остър вирусен хепатит. В повечето случаи представлява безсимптомна до лека, самоограничаваща се инфекция, водеща до възпаление на черния дроб, но често на фона на хронично чернодробно увреждане може да протече тежко и протрахирано.

За да бъде обявено, че светът е свободен от полио­миелит, трябва в поне три последователни години да не са регистрирани паралитични случаи при продължаващ безупречно строг надзор на циркулацията на полиовирусите.

Синдромът на сухото око е едно от най-често срещаните офталмологични състояния, засягащо стотици милиони хора по целия свят. То представлява мултифакторно заболяване на очната повърхност, характеризиращо се с нарушена хомеостазна регулация на слъзния филм и съпътствано от очна симптоматика.

Първият интерес у мен се появи отдавна, свързан с детско любопитство! Наблюдавах как баща ми (очен хирург) извършваше експериментална трансплантация на роговици на зайци. Чуждата присадена тъкан често загубваше прозрачността си, защото в нея навлизаха съдове от тъканта на реципиента, които не можеха да се спрат.

Миопията представлява рефракционна аномалия – по-силно пречупващо око, при която пациентите имат лошо зрение надалеч и виждат на по-близки разстояния. Състоянието е глобален проблем, чиято честота непрекъснато нараства, особено в Азия и някои райони на Европа и Америка^[1].

Медикаментозната терапия на двигателните нарушения не винаги води до задоволителни резултати, което е наложило прилагането на инвазивни неврохирургични методи. Стереотаксичната аблационна хирургия и дълбоката мозъчна стимулация (DBS) се прилагат рутинно, но имат своите ограничения и усложнения, което налага търсенето на по-малко инвазивни методи.

Исхемичните инсулти с неизвестен начален час (Unknown onset stroke, UOS) представляват разнородна клинична категория, в която се включват мозъчни инфаркти при събуждане (Wake-up stroke, WUS) и случаи с остро възникнали симптоми през деня, без или със частична анамнеза (в резултат на афазия, количествени и качествени нарушения на съзнанието) и липса на наблюдател на съдовия инцидент (Daytime-unwitnessed stroke, DUS). По традиция, за вероятно начало се приема последният час, когато болният е видян в добро състояние.

Под патоморфоза се разбира промяна в клиничната картина и протичането на дадена болест в сравнение с нейното класическо описание, която е настъпила под влияние на различни фактори. Съществен фактор за промяната се оказват лечебните въздействия и в този контекст се говори за лекарствена патоморфоза.

В историята на психиатрията концептуализирането на ендогенните психози се е променяло многократно и продължава да се доразвива дори и в наши дни, което показва, че механизмите на тези психози (респективно най-адекватното им лечение), все още остават неизяснени. В донаучната психиатрия те са разглеждани като лудост (insanity), подразделяна на рационална и емоционална. В средата на 19-ти век първата научнообоснована психиатрична класификация ги обединява в единната ендогенна психоза с хипотезата, че се дължат на генетично обусловена мозъчна патология.

През последната година бяха публикувани резултати от клинични изпитвания, които затвърждават мястото на периоперативната и най-вече на неоадювантната химиотерапия (НАХТ) при резектабилен локално авансирал карцином на стомаха (КС) и гастроезофагеалната връзка (ГЕВ). В тези проучвания се утвърждават тройни химиотерапевтични (ХТ) комбинации, които при предоперативно приложение водят до значително подобрение на преживяемостта без болест (ПББ) и общата преживяемост (ОП) при добра поносимост и липса на допълнителна токсичност.

През последните две десетилетия, се наблюдава огромен напредък в терапевтичните режими за лечение на експресиращия рецептор за човешкия епидермален растежен фактор (human epidermial growth factor receptor HER2) рак на гърдата.

Ракът на яйчника (РЯ) е една от най-често срещаните гинекологични локализации при жените, която заема трето място в тяхната структура след рака на маточната шийка и рака на матката[1]. Той е с най-неблагоприятна прогноза и най-високи показатели на смъртността[2]. Въпреки че ракът на яйчника е по-малко разпро­странен в сравнение с рака на гърдата, той е три пъти по-летален от него[2], като прогнозите сочат, че до 2040 г. смъртността ще се увеличи значително[1].

Чернодробни метастази (ЧМ) се развиват при около 50% от болните с колоректален карцином (КРК), като при 20-25% ЧМ се диагностицират към момента на диагнозата (синхронни ЧМ), а в останалите случаи ЧМ се развиват на определен етап от еволюцията на болестта, след радикалното отстраняване на първичното огнище – метахронно^[1].

Мултипленият миелом (ММ) е нелечимo малигенено хематологично заболяване, което в своята еволюция протича с няколко релапса, като всяка следваща ремисия е все по-кратка. Удължаването на продължителността на ремисията след всеки последващ релапс е предпоставка за удължена преживяемост.

Пероралното приложение е най-предпочитаният път за въвеждане на лекарствени вещества, що се касае за удобство и одобрение от пациента. Въпреки това обаче пероралната абсорбцията на голяма част от лекарствените молекули е ограничена поради физиологичните бариери на ГИТ (рН, ензимен състав, наличие на мукусен слой, покриващ чревния епител, предсистемен и чернодробен метаболизъм и т.н.) или поради неблагоприятните физикохимични свойства на самите вещества, което води до ниска или вариабилна бионаличност на почти 80% от активните молекул^и[1].

Хемофилията е най-често срещаното вродено нарушение на съсирваемостта на кръвта, дължащо се на дефицит или функционален дефект в молекулата на определен коагулационен фактор.  При дефицит на фактор осем е най-често срещаният тип – хемофилия А, а при дефицит на фактор девет – хемофилия В.