Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Липозомите. Иновативна платформа за повишаване на пероралната бионаличност на лекарствени вещества и нутрицевтици

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Деница Момекова
Катедра "Технология на лекарствените средства и Биофармация", Фармацевтичен факултет, МУ-София, гр. София


Пероралното приложение е най-предпочитаният път за въвеждане на лекарствени вещества, що се касае за удобство и одобрение от пациента.

Въпреки това обаче пероралната абсорбцията на голяма част от лекарствените молекули е ограничена поради физиологичните бариери на ГИТ (рН, ензимен състав, наличие на мукусен слой, покриващ чревния епител, предсистемен и чернодробен метаболизъм и т.н.) или поради неблагоприятните физикохимични свойства на самите вещества, което води до ниска или вариабилна бионаличност на почти 80% от активните молекули[1]. Проблемът с незадоволителната перорална бионаличност е силно изразен и при една голяма група терапевтични агенти, т.нар. нутрицевтици (витамини, микроелементи – желязо, цинк, магнезий, калций и др., биологично активни вещества от растителен произход)[2].

Бионаличността на тези вещества варира в широки граници, така например абсорбцията на желязото, прието с храна или под формата на конвенционални перорални форми, варира от 15 до 35% от приетото количество, абсорбцията на калций е под 40%, а на цинк, мед и селен варира между 30 и 50%. Пероралната бионаличност на растителните полифеноли с клинично доказан терапевтичен ефект (като куркумин, ресвератрол, глутатион и кверцетин) варира от 1 до 10%[3-6]. В резултат на вариабилната абсорб­ция на нутрицевтиците се оказва, че над 40% от възрастното население на Европа и Северна Америка имат прием на витамини А, Ц, Д и К и на микролементи като желязо и калций под средно дневните нужди[3]. Това налага търсенето на технологични подходи за оптимизиране на пероралното лекарствено доставяне.

Съвременна стратегия за оптимизиране на пероралната бионаличност е разработването на наноразмерни лакарство-доставящи системи.

Понастоящем едни от най-перспективните наноразмерни носители са липозомите.

Липозомите са сферични структури (везикули), изградени от един или множество концентрично разположени двойни фосфолипидни слоеве, включващи както помежду си, така и в централната кухина водна фаза. Основните компоненти, участващи в изграждането на липозомните мeмбрани, са фосфолипидите – естествени, полусинтетични или синтетични амфифилни молекули, близки по строеж до липидите, изграждащи клетъчните мембрани. Това прави липозомите биосъвместими, биоразградими и нетоксични за организма. Поради тези си особености, още с откриването им през 1965 г. от Bangham, липозомите са разглеждани като перспективни наноразмерни лекарствени носители и са обект на интензивни изследвания. От средата на 90-те години на ХХ век до днес множество липизомни лекарствени форми за парентерално приложение са одобрени и въведени в клинична употреба в САЩ и Европа[7,8].

В сравнение с алтернативните наноразмерни носители липозомите се характеризират с редица предимства:

Биосъвместими, биоразградими и неимуногенни.

Поради амфифилния си строеж дават възможност за включване на лекарствени вещества с разнообразна химична природа – липофилни, хидрофилни ниско- и високомолекулни вещества (в това число терапавтични протеини и гени).

Разрешават технологичните проблеми, свързани с ниската водоразтворимост и ниската химична стабилност на редица лекарствени вещества.

Осигуряват оптимален микроклимат на екапсулираните молекули и така повишават стабилността на молекулите в условията на организма и намаляват предсистемния метаболизъм.

По отношение на пероралното доставяне два са основните механизми, по които тези наноразмерни носители могат да оптимизират абсорбцията на натоварените молекули през чревния епител[1] – директно сливане на липозомните мембрани с мембраните на епителните клетки, обусловено от структурното сходство на фосфолипидите[2] и образуване на смесени мицели с жлъчните соли с последващ лимфен транспорт[9].

Допълнително предимство на липозомите е, че чрез подходящи технологични подходи като избор на фосфолипиден състав и специфично повърхностно модифициране и др., везикулите могат да бъдат насочени към специфични отдели в ГИТ, с което да се постигне таргетно лекарствено доставяне. На практика, благодарение на използването на тези наноносители, се постига не само оптимизиране на пероралната бионаличност, съизмерима с тези при интравенозното приложение на лекарствените вещества[10], но и се осъществява изцяло превключване от парентерална към перорална лекарствена терапия[11].

На тази теоретична основа са разработени липозомно-базираните продукти от новото портфолиото SmatHitIV на фирма Valentis, предназначени за оптимизиране на пероралната бионаличност на Витамини В12, К2 и Д, желязо и куркумин.

 
 
 

 
книгопис:
1.    Rein MJ et al. Bioavailability of bioactive food compounds: a challenging journey to bioefficacy. Br J Clin Pharmacol. 2013; 75(3): 588–602.
2.    Andrews KW, Roseland JM, Gusev PA. Analytical ingredient content and variability of adult multivitamin/mineral products: national estimates for the Dietary Supplement Ingredient Database Am J Clin Nutr. 2017; 105(2): 526–539.
3.    Sturm R, An R. Obesity and economic environments. CA Cancer J Clin. 2014; 64(5):337-50.
4.    Suntres, ZE. Liposomal Antioxidants for Protection Against Oxidant-Induced Damage. J Toxicol. 2011; 152474
5.    Gambini J, . Inglés M, Olaso G et al. Properties of Resveratrol: In Vitro and In Vivo Studies about Metabolism, Bioavailability, and Biological Effects in Animal Models and Humans Oxid Med Cell Longev. 2015; 2015: 837042
6.    Allen J, Bradley RD. Effects of Oral Glutathione Supplementation on Systemic Oxidative Stress Biomarkers in Human Volunteers.J Altern Complement Med. 2011; 17(9): 827–833.
7.    D. Bangham, M.M. Standish, J.C. Watkins, Diffusion of univalent ions across the lamellae of swollen phospholipids, J. Mol. Biol. 13 1965) 238–252.
8.    Allen TM, Cullis PR. Liposomal drug delivery systems: from concept to clinical applications. Adv Drug Deliv Rev. 2013 Jan; 65(1):36-48.
9.    Haisheng et al. Adapting liposomes for oral drug delivery. Acta Pharm Sinica B. 2019; 9(1):36–48    
10.    Ly J, Lagman M, Saing T et al. Liposomal Glutathione Supplementation Restores TH1 Cytokine Response to Mycobacterium tuberculosis Infection in HIV-Infected Individuals J Interferon Cytokine Res. 2015 Nov 1; 35(11): 875–887. View Full
11.    Chun I et al. Recent advancements in oral administration of insulin-loaded liposomal drug delivery systems for diabetes mellitus. Int.J.Pharm. 2018; 549:201-217.