Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2020

Съвременно лечение на синдрома на сухото око

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Ива Петкова, дм
СБАЛОБ „Зора”, гр. София


Въведение

Синдромът на сухото око е едно от най-често срещаните офталмологични състояния, засягащо стотици милиони хора по целия свят. То представлява мултифакторно заболяване на очната повърхност, характеризиращо се с нарушена хомеостазна регулация на слъзния филм и съпътствано от очна симптоматика. Под очна повърхност се разбират следните структури: конюнктива, роговица, клепачи, мигли, слъзен филм, основни и допълнителни слъзни жлези и мейбомиеви жлези.

Слъзният филм се състои от три слоя: муцинозен, воден и липиден. Качеството и количеството на всеки слой и техните интерактивни отношения са важни за хомеостазата на слъзния филм.

До скоро се отличаваха две форми на сухо око – водно-дефицитна и евапоративна форма[1]. Те обаче не могат да се разглеждат напълно отделно, тъй като много често едната форма води и до развитие на другата[2]. Евопоративният компомнент е по-често срещан от водно-дефицитния в развитието на сухо око[3]. Мейбомиевата дисфункция е основната причина за развитие на сухо око според различни проучвания[4]. Те са липидно продуциращи жлези, разположени в горния и долния клепач на окото, поддържат нормалната стабилност на слъзния филм и са основният източник на слъзни липиди. Промените в състава на липидите причиняват повишен вискозитет и така последващо намаление на липидната секреция върху слъзния филм. Загубата на Мейбомиеви жлези на долния клепач прогресира по-рано, което се обяснява с факта, че горният клепач извършва по-изразени мигателни движения в сравнение с долния.


Рискови фактори за развитие на сухо око

С най-голямо значение за развитието на синдрома се явяват възрастта, женският пол, носенето на контактни лещи, приложението на локални медикаменти и очната хирургия.

Възраст

Стабилността на слъзния филм намалява с напредване на възрастта. Признаците на синдрома, (като намаленото време на разкъсване на слъзния филм и по-честото мигане), са същите промени, наблюдавани със стареенето.

Употребата на контактни лещи

Механичният и хипоксичен стрес, причинен от носенето на контактни лещи допринасят за развитието на фини наранявания на епитела на роговицата и повишен риск от развитието на микробен кератит. Вследствие възпалението се създава порочен цикъл на очно увреждане, което прави употребата на контактни лещи допълнителен фактор за обострянето на синдрома на сухото око.

Синдром на Сьогрен

Основните симптоми на болестта са тежката сухота в очите и устната кухина. Среща се по-често при жени в сравнение с мъже.

Диабет

Патогенезата е мултифакторна и произтича от огромните усложнения на хипергликемията, което в крайна сметка води до лакримална дисфункция, и свързания с нея дефицит в производството на сълзи, промени в параметрите на слъзния филм и мигателни аномалии.

Очна хирургия

Факоемулсификацията, която е съв­ременната техника за катарактна екстракция, както и последващата терапия, може да доведе до намаляване на секрецията на слъзния филм с последващо развитие на синдрома на сухото око.

Факторите на околната среда и микроклиматът също повлияват състоянието на очната повърхност. Интензивното използване на видеодисплеи се асоциира със симптоми на сухота, особено при млади индивиди.


Симптоми

Пациентите със синдром на сухото око съобщават за дискомфорт, парене, чувство за чуждо тяло и зрителни смущения. Въпреки това хроничната очна болка е най-често съобщаваният симптом от пациенти с това заболяване. Установено е, че дългосрочното увреждане на роговичните нерви предизвиква сенсибилизация, отчитаща очната болка[5]. Тези симптоми имат значително влияние върху качеството на живот при пациенти с това заболяване.


Лечение

До скоро вариантите за лечение на синдрома на сухото око бяха представени главно чрез заместители на сълзи, топли компреси, експресия на

Мейбомиевите жлези и сондиране, Омега-3 мастни киселини и локално противовъзпалителни средства. Въпреки разнообразието от тези стратегии, пациентите с този синдром може да не изпитват пълно или дългосрочно облекчаване на симптомите, което предполага непрекъсната нужда от по-ефективни лечения[6-8].

Интензивната пулсова светлина (IPL) е сравнително ново лечение на синдрома на сухото око поради Мейбомиева дисфункция. Техниката е използвана в дерматологията повече от десетилетие за лечение на розацея, акне и кожни лезии като доброкачествени кавернозни хемангиоми и телеангиектазии. Техниката използва полихроматична светлина със спектър на дължина на вълната от 500-1200 nm, която се насочва към кожата и се абсорбира чрез хромофори като меланин, хемоглобин и вода с развитието на топлина[9]. Тойос и сътрудници докладват за първи път едновременното подобрение на симптомите на сухота при пациенти подложени на IPL за лечение на розацея на кожата[10]. След този анекдотичен случай се засилва интересът от страна на офталмолози при оценка на IPL като потенциална терапия на синдрома на сухото око поради Мейбомиева дискфункция.

IPL устройствата позволяват регулиране дължината на вълната, пулсовата продължителност, като по този начин се улеснява лечението на широк спектър от състояния при различни пациенти. Интензивността на лечението зависи от типа кожа на пациента. Повечето IPL устройства използват енергии с ниска интензивност (8.5−20 J/cm2) и трябва да бъдат зададени на режим “Сухо око“. Защитни очни щитове се поставят над очите и зоната на третиране трябва да не съдържа грим, след което се покрива с ултразвуков гел. Лечението започва от едното до другото слепоочие, минава се по долната част на клепачите и се третира и областта на носа, с леко припокриващи се приложения. В края на процедурата Мейбомиевите жлези се експресират ръчно, за да се подпомогне секрецията на мейбум. Повечето IPL протоколи за лечение включват 3 до 4 сесии, но броят на IPL сесиите може да варира в зависимост от тежестта на заболяването, характеристиките на пациента и субективното удовлетворение.

Крейг и сътрудници оценяват ефек­тите на IPL при Мейбомиева дисфункция в проспективно, двойно-маскирано проучване при 28 пациенти със значително увеличение на степента на липидния слой и времето за разкъсване на слъзния филм[11].


Заключение

Мейбомиевата дисфункция е определена като най-честата причина за синдрома на сухото око. IPL терапията, която бе въведена наскоро в областта на офталмологията, представлява процъфтяващо интересно поле, което води до значително по-добри резултати при пациенти с това заболяване, както е посочено в различни текущи проучвания.
   
   

    
 
книгопис:
1.    Lemp, M. (1995). Report of the national eye institute/industry workshop on clinical trials in dry eyes. CLAO J. 21:221-232.
2.    Craig, J. Nichols, K., Akpek, E., Caffery, B., Dua, H.S., Joo, Ch.-Ki, Liu, Z., Nelson, J.D., Nichols, J.J., Tsubota, K., Stapleton, F. (2017). TFOS DEWS II Definition and classification report, The ocular surface 15:276-283.
3.    Schimazaki, J., Goto, E., Ono, M., Shimmura, S., Tsubota, K. (1998). Meibomian gland dysfunction in patients with Sjögren syndrome, Ophthalmology 105:1485-1488.
4.    Tong, L., Chaurasia, S.S., Mehta, J.S., Beuerman, R.W. (2010). Screening of Meibomian gland disease: its relation to dry eye subtypes and symptoms in a tertiary referral clinic in Singapore, Investigative Ophthalmology and Visual Sciences 51:3449-3454.
5.    Melik Parsadaniantz S, Rostène W, Baudouin C, Réaux-Le Goazigo A. Vers une meilleure compréhension des douleurs oculaires chroniques. Biol Aujourd'hui. 2018;212(1-2):1–11.
6.    Lienert JP, Tarko L, Uchino M, Christen WG, Schaumberg DA. Long-term natural history of dry eye disease from the patient’s perspective. Ophthalmology. 2016;123:425–433. doi:10.1016/j. ophtha.2015.10.011.
7.    Zeev MSB, Miller DD, Latkany R. Diagnosis of dry eye disease and emerging technologies. Clin Ophthalmol. 2014;8:581–590.
8.    Alves M, Fonseca EC, Alves MF, et al. Dry eye disease treatment: asystematic review of published trials and a critical appraisal oftherapeutic strategies. Ocul Surf. 2013;11:181–192. doi:10.1016/j.jtos.2013.02.002.
9.    Raulin C, Greve B, Grema H. IPL technology: a review. Lasers Surg Med. 2003;32:78–87. doi:10.1002/lsm.10145.
10.    Toyos R, McGill W, Briscoe D. Intense pulsed light treatment for dry eye disease due to meibomian gland dysfunction; a 3-year Retrospective Study. Photomed Laser Surg. 2015;33:41–46. doi:10.1089/pho.2014.3819.
11.    Craig JP, Chen YH, Turnbull PRK. Prospective trial of intense pulsed light for the treatment of meibomian gland dysfunction. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2015;56:1965–1970. doi:10.1167/iovs.14-15764.