В практиката често се среща съчетание на коронарна болест и предсърдно мъждене, което предполага комбинирана антитромбозна терапия от антикоагулант и антитромбоцитни медикаменти. Възможните комбинации са много, като се налага строга и индивидуална преценка според исхемичния риск и риска от кървене, както и от клиничния контекст на коронарната болест – остър коронарен синдром или хронична коронарна болест. В настоящата статия са разгледани последните проучвания с комбинирана антитромбозна терапия и европейските препоръки за избор на антикоагуланти и антиагреганти.

Агресивното поведение в клиничната липидология убедително доказа своите клинични ползи за разлика от хипертензиологията и диабетологията. Абсолютната стойност на основния таргет (LDL-холестерола) вече не подлежи на съмнение на базата на медицина на доказателствата. Дискусията сега е какъв терапевтичен алгоритъм да следваме, за да постигнем тези желани LDL-таргетни стойности за всяка рискова категория пациенти. Най-трудно се достигат тези нива според последните ръководни правила при високорисковите (LDL-таргет <1.8 mmol/l) и много високорискови пациенти (LDL-таргет <1.4 mmol/l), където в повечето случаи се стига до комбинирана терапия.

Болестта на Фабри е рядка, Х-свързана лизозомна болест на натрупването. Причинява се от дефицит на ензима α-галактозидаза А (α-Gal A) в резултат на мутации в α-галактозидаза А (GLA) гена. Някои мутации в GLA гена (като N215S и R112H) са свързани с атипичен вариант на заболяването с късно начало и сърдечен фенотип.

Основната дефиниция на резистентната хипертония (РХ) е от 1992 г. – тогава РХ се определя като неконтролирана хипертония (непостигнати прицелни стойности на артериално налягане) с два медикамента в оптимални дози, единият от които е диуретик.

Синдромът на Айзенменгер (СА) представлява най-напредналата и тежка форма на белодробната артериална хипертония (БАХ), хемодинамично следствие на вродени сърдечни малформации (ВСМ) при възрастни. Съг­ласно дефиницията на European Respiratory Sosciety (ERS) 2015 синдромът на Айзенменгер включва всички големи, нерестриктивни и некоригирани интра- и екстракардиални дефекти, които започват като ляво-десен шънт и с времето прогресират до значимо покачване на белодробното съдово съпротивление (БСС), което от своя страна провокира обръщане на шънта (дясно-ляв) или бидирекционен, като цианозата, вторичната еритроцитоза и мултиорганното засягане са често срещани^[1].

Вариабилитетът на артериалното налягане (ВАН) е физиологичен параметър, характеризиращ се с непрекъснати динамични флуктуации през повтарящи се (от секунди до години) времеви периоди. Целта е да се осигури адекватна органна перфузия в отговор на непрекъснато променящите се изисквания. Степента на изразеност и профилът, характеризиращи тези вариации на АН дефинират термина ВАН.

ртериалната хипертония (АХ) е често срещана при пациенти с диабет, като разпространението ú зависи от вида и продължителността на диабета, възрастта, пола, расата, етническата принадлежност, ИТМ, анамнезата за гликемичен контрол и наличието на бъбречно заболяване сред другите фактори. Освен това, АХ е силен рисков фактор за атеросклеротична сърдечно-съдова болест (ASCVD), сърдечна недостатъчност и микросъдови усложнения.

Захарният диабет е инвалидизиращо хронично заболяване със сложна патофизиология и негативни психологически ефекти върху пациентите с последващо намаление на качеството им на живот. Когато диабет и депресия съжителстват, това води до лошо спазване на режима и лечението, лош гликемичен контрол, повишен риск от усложнения и увеличена смъртност.

Кардиореналният синдром обхваща спектър от нарушения, включващи сърцето и бъбреците, при които остра или хронична дисфункция в единия орган може да предизвика остра или хронична дисфункция в другия. Включва хемодинамична кръстосана връзка между бъбреците при сърдечна недостатъчност и обратно, сърцето при бъбречна недостатъчност, както и нарушения на редица неврохормонални маркери и възпалителни пътища, характерни за различните фенотипове.

Автоимунните полигландуларни синдроми (АПС) включват група от клинични състояния, характеризиращи се с функционално увреждане на множество ендокринни жлези поради загуба на имунен толеранс. Тези синдроми включват също различни неендокринни автоимунни нарушения като алопеция, витилиго, цьолиакия, гастрит с дефицит на витамин В12 и др. АПС се характеризират с циркулиращи автоантитела и лимфоцитна инфилтрация на засегнатите тъкани или органи, което може да доведе до органна недостатъчност.

Гестационният захарен диабет (ГЗД) е най-честото усложнение по време на бременността. Той е свързан с неблагоприятни последици както за майката, така и за новороденото. Поддържането на добър гликемичен контрол при жените с ГЗД намалява рисковете както за майката, така и за бебето. Липсват единни стратегии за скрининг и диагностициране на ГЗД в световната практика. Този обзор обхваща основните характеристики по отношение на патогенезата, рисковите фактори, скрининга и лечението на ГЗД.

Много научни публикации през последните години определиха ролята на патогенните мутации в гените BRCA 1/2 като ключови не само за предикция при лечение на пациентките с високостепенен овариален карцином (ВСОК), но и като основен прогностичен фактор с голямо клинично значение

Ракът на простатата е най-често диагностицираният рак при българските мъже и вторият по честота в световен мащаб. Той е третата водеща причина за смърт от неопластични заболявания при мъже над 50-годишна възраст. Честотата и смъртността от рак на простатата са тясно свързани с възрастта, като най-високата честота се наблюдава в напреднала възраст (>65 години).

Ракът на белите дробове все още се счита за водеща причина за смърт, свързана с онкологично заболяване и дълго време е бил предизвикателство както за изследователите, така и за клиницистите. Последното десетилетие се определя като време за научен и клиничен прогрес, който на практика промени лечебния подход при рака на белия дроб и пренаписа терапевтичните парадигми, като представи нови лечебни подходи, а именно таргетните и имунотерапиите. Тази статия има за цел да опише накратко някои от основните и най-важ­ни постижения на имунотерапията, които промениха рутинната клинична практика, като акцентира на тези основни повратни моменти.

Персонализираната медицина е едно от най-бързо развиващите се направления в последните години. С развитието на молекулярната биология и генетика се изясняват все повече сигналните пътища, които са двигател на всички биохимични процеси в клетката и задвижват болестния процес. В последните години стана ясно, че имунната система и имунният отговор имат важно значение за възникването и развитието на раковите заболявания. Много анализи показват, че оценката на тумор-инфилтриращи лимфоцити имат прогностична и предиктивна стойност при много видове неоплазми.

Поради високата си заболяемост и смъртност исхемичните мозъчните инсулти придобиват голямо медицинско и социално значение. Първичната им профилактика е свързана с модифициране на изменяемите рискови фактори за тяхното развитие: артериална хипертония, тютюнопушене, захарен диабет, асимптомни каротидни стенози, дислипидемия, предсърдно мъждене, промяна в режима на живот и хранене и други. Повлияването на тези рискови фактори може да доведе до снижение на риска от поява на мозъчен инсулт с 90%.

Болката се предизвиква от увреждане на тъканите, но продължава и след оздравяването на лезията, която я причинява. В този случай говорим за невропатна/хронична болка, тя не се дължи на активиране на ноцицепторите, няма протективен ефект и понижава качеството на живот на пациентите.