Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2021

Неврология. Загадка ли е още човешкият мозък?

виж като PDF
Текст A




Неврологията е една от най-комплексните области на медицината, въпреки че изследователите все още имат лимитирано разбиране за това как мозъкът работи, а още по-малко за много от механизмите, по които различните болести го засягат.

През последната декада обаче науката направи важни стъпки за разбирането и лечението на някои от най-опустошителните неврологични заболявания, които засягат милиони хора глобално. Те включват: болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, множествена склероза, амиотрофична латерална склероза и, разбира се, исхемичен мозъчен инсулт.

Болестта на Алцхаймер е най-често срещаният тип деменция. Поради застаряване на населението в световен мащаб, включително и в нашата страна, тя става все по-разпространен здравен проблем. По отношение на лечението това заболяване все още е обвито в мъгла, въпреки опитите на учени от цял свят. За щастие, през последните десетина години започна употребата на биомаркери (florbetapir) в комбинация с различни образни методи за изобразяване на плаките от бета-амилоид в мозъка и разпознаване на про­дромната фаза на болестта. Въпреки това най-вероятно ще отнеме години преди откриване на лекарство за пълното излекуване на тези пациенти.
През последното десетилетие се откриха възможности за облекчаване на симптомите и забавяне прогресията на невродегенеративните заболявания. През 2017 г. голям пробив на пазара направи Xadago за терапия на пациенти с Паркинсон, спрели да отговарят на лечение с Levodopa, водеща терапия от 60-те години на 20 век. Дълбокомозъчната стимулация при болни от Паркинсон, резистентни на лекарствена терапия, също показва добри резултати, като участва в експерименти за лечение и на други неврологични заболявания, вкл. исхемичен мозъчен инсулт и деменции.

Множествената склероза получи първото одобрено лекарство за първично прогресиращата форма на заболяването – Ocrevus, през 2017 г., което значително подобри симптомите на пациенти с MS. Ако през 90-те години терапията на MS беше само и единствено интерферон-бета, днес има около десетина молекули за повлияване на пристъпната форма на заболяването, сред които: natalizumab, fingolimod, teriflunomide, dimethyl fumarate, alemtuzumab, peg IFNαβ-1a, cladribine. Имайки предвид големия избор от медикаменти, днес дебатът за подход към пациента и определяне на подходяща терапия е неизбежен.

Може би едно от най-опустошителните заболявания – амиотрофичната латерална склероза (ALS), получи голям пробив през 2017 г. с Radicava, единственото одобрено лекарство за такива пациенти днес. Дългоочакваното одобрение на Radicava даде на пациентите шанс да забавят прогресията на заболяването и подобри способността им да се справят с ежедневни дейности като хранене и говорене.

Не на последно място, едно от най-революционните постижения в неврологията през последните години е навременното лечение на исхемичния мозъчен инсулт. Днес вече е ясно, че златният стандарт за лечение е 3-4.5 часа от началото на оплакванията. Ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор (tPA), приложено венозно или директно артериално, разтваря тромбозите в кръвоносните съдове на мозъка и възстановява нормалното кръвообращение в засегнатата зона, което подобрява прогнозата на болния и увеличава шансовете му да води пълноценен начин на живот.

Мозъкът винаги е будел интереса на учения и дори и днес познаваме само една съвсем малка част от способностите му. На какво още е способен? Засега е загадка!

Източници:
https://www.proclinical.com/blogs/2020-1/most-significant-fda-approvals-of-the-decade-2010-2019
https://thestacker.com/stories/3706/50-notable-medical-advancements-decade?page=2