Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2021

Офталмология. Прозорец към новото хилядолетие

виж като PDF
Текст A




Диагностичните и терапевтични иновации се появиха в много клинични сфери, свързани с грижата за зрението и очните заболявания през XXI век. Те могат да бъдат разпределени основно в четири категории: компютъризирани медицински технологии, генетика, фармакология и оптика.

Оптичната кохерентна томография (Optical Coherence Tomography – OCT)) промени фундаментално прецизност­та в диагностиката на очните болести. Това неинвазивно образно изследване е с много висока резолюция, което води до подобрен резултат в диагностиката на процеси до ниво на точност, което никога преди това не е достигано с образни методи.

Еволюцията на тази технология още през първата декада на милениума постигна повече от никога досега по отношение на по-ранната диагностика на много засягащи зрението заболявания.

Завършването на проекта "Човешки геном" през 2003 г. ни въведе в нова ера за очното здраве в диагностично и терапевтично отношение, както и във всички други медицински и фармацевтични направления благодарение на генното картиране на очните заболявания и ранното терапевтично апликиране на стволови клетки. Някои от тези подобрения може да не са засегнали директно някой от нас, но със сигурност започнаха да водят развитието на диагностични стратегии и терапевтични процедури, като консултирането на пациенти по отношение на наследствени заболявания и генетични рискови фактори. Нехирургичното и хирургичното лечение еволюираха в толкова много сфери по време на първата декада на милениума, че е трудно да се идентифицира кои от тях са най-иновативни.

Голям напредък търпи развитието на различните видове коригиращи вътреочни лещи (IOLs). Дали във форма на мултифокална или акомодираща оптика, коригиращите пресбиопия IOLs драматично промениха нашия подход към очната хирургия. Конкурентно, монофокалните IOLs също продължават да търпят подобрения през последната декада с развитието на асферичните и торични коригиращи лещи.

Фемтосекундният лазер представи съвсем ново ниво на точност на срезовата и аблационната технология. През новия век приложенията му се увеличиха в корнеалната трансплантация и ламеларната хирургия, интрастромалната аблация, а вече и в катаракталната хирургия.

Макар и по-малко драматични от някои от хирургичните иновации през декадата, от демографска гледна точка, може би най-пълен и полезен прогрес в хирургичните терапии на зрението се появи в полето на прогресивните лещи (Progressive Addition Lens – PAL), които се справят перфектно с възрастовите промени в зрителния апарат.

От по-широка перспектива и отново, от демографска и епидемиологична гледна точка, се отличават три категории лекарства. Представянето на четвърта генерация хинолони в началото на XXI век на практика промени начина, по който очните инфекции се лекуват оттогава насам. Докато хинолоните под форма на унгвенти за първи път бяха представени в грижата за очите през 80-те години на ХХ век, до появата на четвърта генерация на лекарствената категория вече знаехме за увеличената им потентност срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии и ефекта им върху резистентни видове бактерии, което ги измести на първа линия за лечение на тежки очни инфекции. Анти-VEGF терапията за намаляване растежа на нормални и абнормни кръвоносни съдове в лечението на възрастово-обусловена влажна макулна дегенерация, както и блокирането на ангиогенната каскада в лечението на рака беше идентифицирано през 80-те и 90-те години на ХХ век. Едва през последните 20 години беше разпознато терапевтичното действие на Anti-VEGF не само за забавяне загубата на зрение и за менажиране на настоящата зрителна активност при наличие на възрастово-обусловена влажна макулна дегенерация, но също така и за подобряване и даже за възвръщане на функционалното зрение. Това осъзнаване промени подхода към терапията, макар и да не доведе до пълно излекуване на макулната дегенерация.

Докато ОСТ се подобри и улесни диагностиката на глаукома през първите 20 години на века, нови категории и специфични антиглаукомни медикаменти сигнификантно обогатиха терапевтичните опции и успеха на контрола на болестта. Днес като златен стандарт се използват простагландинови аналози.

Приключването на картирането на човешкия геном беше само началото. Генетичните проучвания разрастват знанията ни експоненциално всяка година. Впоследствие, със знанието за конкретния дефектен ген и използването на вирусни вектори за поставяне на нормален такъв в съответната тъкан, таргетната генна терапия ще бъде възможно най-подходяща за пациентите.

Източник:
https://www.bhj.org.in/journal/2004_4505_jan/html/recent_46.htm