Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2021

10 инфекциозни болести, променили историята

виж като PDF
Текст A




Чума
Чумата е особено опасна зооноза, за която са характерни природно огнище и подчертана склонност към епидемично и пандемично разпространение. Черната смърт се е разпространявала от изток на запад в цяла Европа през 14-ти век чрез плъхове, обитаващи корабите. Тя е отличен пример за това как човешкият търговски и икономически подем може да доведе до неочаквано разпространение на зарази. Чумният бактерий взема около 200 млн. жертви в Европа, редуцирайки човешката популация на половина. Историци смятат, че чумата е допринесла за падането на феодалната икономическа система и е причинила непоправими щети на църквите. Множество църковни служители са се заразявали след изпълнение на погребални ритуали. В наши дни въпреки съществуването на антибиотици, чумата все още предизвиква епидемии в отделни части на света и до наши дни.

Вариола
Вариолата е особено опасно, тежко, остро, инфекциозно, силно контагиозно, екзантемно заболяване с поражения главно по кожата и лигавиците. Заболяването е било известно още през 12 век пр.н.е. в Китай и Индия. В Европа се появява през 12-13 век. През 16 век достига Америка и по този начин получава широко разпространение по цял свят.

Преболедувалите едра шарка получават доживотен имунитет, но остават силно деформирани. Вариолата е една от малкото инфекции, които са заличени от човешката популация, благодарение на жива противовариолна ваксина, предложена от Е. Дженер през 1796 г. През 1977 г. завършва ликвидирането й в глобален мащаб. Това е първият пример, показващ възможността на обединените усилия на народите.

Испанският грип
Грипът е остро инфекциозно заболяване, характерно с висока температура, главоболие, миалгия, катарално възпаление на ГДП, интоксикация. През 1918 г. започва световна пандемия от грип, наречен испански грип поради особено силното засягане на Испания от вируса. Испанският грип поразява повече от 500 млн. индивиди, избухвайки в САЩ и Европа, и бързо разпространявайки се по цял свят. Грипът оставя забележителен отпечатък върху Първата световна война. От вируса са загинали много млади иначе здрави мъже.

Смята се, че повече американски войници са починали от испанския грип, отколкото от войната. Някои смятат, че избухването на пандемията е определила изхода от войната, инфектирайки милиони войници и медицински лица. През 1931 г. е изолиран вирусът на грипа по свинете, през 1933 г. е изолиран грипният вирус тип А, през 1940 г. – грипният вирус тип Б, а през 1949 г. – грипният вирус тип С. Грипната ваксина е изобретена в края на 40-те години на 20 век.

Полиомиелит
Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с възпалителни изменения в сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висок леталитет. Засяга предимно деца от 1 до 5 години. В днешно време полиомиелитът е изключително рядко срещан поради ваксината на Салк (1953 г.) и живата ваксина на Себин (1957 г.). Преди откриването на ваксините, вирусът се е разпространявал лесно чрез фецеса, чрез който се излъчва над 7 седмици. В повечето случаи инфекциозният процес протича инапарентно. Полиомиелитът е общоизвестен с парализиращия си ефект, поради което белите дробове не могат да работят автономно и болните са доживот зависими от т.нар. „железни дробове“. Американският президент Франклин Рузвелт е страдал от заболяването. Той е известен с несломимия си дух в борбата с полиомиелита по време на Втората световна война. Чрез личния си пример президентът променя вижданията на цял един народ спрямо заболяванията, водещи до парализа и инвалидизация.

Сифилис
Сифилисът е хронично, циклично инфекциозно заболяване, протичащо в четири стадия. При вторичния стадий се развива макуло-папуло-пустулозен обрив по кожата и лигавиците, както и генерализиран лимфаденит. Следва латентен период, който би могъл да продължи до живот. Късният сифилис може да прогресира до невросифилис, който протича клинично като прогресивна парализа. Днес болестта е широко разпространена. Не е ясно как се е появил причинителят на сифилиса (Treponema pallidum) в Европа, но според главната хипотеза е дошъл от Америка. Заболяването е с дълга история от неуспешни опити за лечение, някои от които довеждат до влошаване на симптомите. Днес сифилисът се лекува с пеницилин G.

СПИН
Синдромът на придобитата имунна недостатъчност е инфекциозно заболяване, което започва с нехарактерни оплаквания, последвани от увреждания на различни органи и системи, развиват се чести опортюнистични инфекции. HIV вирусът е изолиран от болни от СПИН в Западна Африка през 1985 г., като се установява, че е генетично родствен с ретровируси, изолирани от маймуни. В началото на 80-те години на 20 век се забелязват необичайни случаи на хомосексуални мъже, страдащи едновременно от пневмония и онкологични заболявания. Инфекцията е наречена още пандемията на 20 век поради застрашителните размери, които заема. Не е задължително HIV инфекцията да доведе до СПИН. Съществуват медикаменти, потискащи вируса. Въпреки това в днешно време продължава да съществува стигматизация на болните от СПИН от страна на обществото.

Туберкулоза
Туберкулозата е типична хронична, рецидивираща инфекция, която може да засегне всеки орган в човешкото тяло. Съществува в две форми – активна и латентна. Една трета от популацията в света е заразена с Mycobacterium tuberculosis. Особено разпространена е в развиващите се страни с лоша хигиена, недоимачно хранене с белтъчен глад. Нарастването на случаите на туберкулоза в последните десетилетия се свързва с миграционните процеси, СПИН, алкохолизъм и наркомании. Туберкулозата е оставила своята следа в науката още през 19 век. Днес специфична профилактика срещу инфекцията се осъществява посредством задължителна масова имунизация.

Малария
Маларията е често срещано тропическо инфекциозно заболяване, причинено от вътреклетъчни паразити. През 2016 г. повече от 200 млн. души са били инфектирани, а близо 500 000 са починали. Инфекцията се предава по трансмисивен път чрез ухапване от комар, както и диаплацентарно и при кръвопреливане. При децата може да е смъртоносно. Интересен факт е, че преди началото на робството в Америка маларията не е била позната. С навлизането на африканските роби е дошла и инфекцията, към която голяма част от негроидната раса е резистентна. Маларията се е разпространявала мълниеносно из цяла Южна Америка, убивайки местните американци.

Ебола
Малко са заболяванията, които са предизвикали такава масова хистерия като Ебола. Тя е открита в Африка през 70-те години на 20 век. Болестта, причинявана от вируса Ebola (известна още като хеморагична треска Ебола), е тежко, често фатално протичащо заболяване с леталитет, достигащ до 90%. Заболявания у хора са открити след контакт със заразени маймуни, шимпанзета и горили. След инкубационен период до 20 дни, симптомите включват втрисане, миалгия, висока температура, слабост, повръщане и диария, външни и вътрешни кръвоизливи. Пикът на заболяването е през март 2014 г. в Западна Африка. Случаи на Ебола са установени в САЩ и Европа.

Холера
Холерата е заболяване, предизвикващо силна дехидратация и висока смъртност, ако не се лекува навреме. Vibrio choleraе е причинител на 6 пандемии. Всяка година има около 4 млн. случаи на холера с повече от 100 000 починали. Бактерият причинява профузна диария, повръщане, нарушение на водно-електролитния баланс и на алкално-киселинното равновесие. Това води до дехидратация, шок, ацидоза, гърчове и смърт. Стомашната киселина и слюнката служат за естествени бариери на организма срещу бактериите. Съществува ваксина срещу холерата, както и химиотерапевтично лечение.