Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2021

Какво пропускаме при ваксинирането?

виж като PDF
Текст A
доц. д-р В. Манев, дм, клиничен имунолог 
www.immuno-bg.org


От клиничната практика се знае, че след 65-годишна възраст, с малки изключения, средно на всеки 5 години възниква по 1 хронично заболяване. За разлика от децата, в зряла възраст и при възрастните, особено в напреднала възраст над 70 год., е възможно да има привидно клинично здраве, но да протичат едновременно недо­статъчно манифестирани клинично някои болестни процеси, а постигнатото равновесие в хомеостазата да е крехко.

У нас по официални данни ежегодно се правят около 800 000 до 1 млн. различни ваксинации предимно на деца и млади хора. Какво е новото във ваксиналната практика срещу Covid-19 и какво пропускаме при ваксинирането?

Разликата е съществена и е в обекта на ваксинирането. Ако при децата са рядкост хронични възпалителни процеси и те подлежат на активно лечение, контрол и излекуване, то при възрастните хора, особено над 55-годишна възраст, а дори и при доста по-млади хора, хронични възпалителни процеси се срещат несравнимо по-често, като в повечето случаи може и да не се подозира за съществуването им.

Доказано е, че при възрастните с наднормено тегло, дори при пълно клинично здраве, в организма се отделят значимо повече провъзпалителни и възпалителни фактори от адипоцитите (мастните клетки). От клиничната практика се знае, че след 65-годишна възраст, с малки изключения, средно на всеки 5 години възниква по 1 хронично заболяване. За разлика от децата, в зряла възраст и при възрастните, особено в напреднала възраст над 70 год., е възможно да има привидно клинично здраве, но да протичат едновременно недо­статъчно манифестирани клинично някои болестни процеси, а постигнатото равновесие в хомеостазата да е крехко. Това равновесие би могло лесно да се наруши по някаква причина, свързана с екстремно натоварване на адаптивните механизми на организма, ако предварително организмът не е подготвен и профилактиран в подобни случаи.

Защо е толкова важна тази разлика при възрастовите групи, обект на ваксинацията?

Още през 80-те години на ХХ век са установени и доказани някои общи имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление като:

  • Образуване на левкоцитно-тромбоцитни комплекси (ЛТК). Те съпровождат в различна степен всеки възпалителен процес, независимо от причината за възникването му, неговия характер и произход. Това е феномен, известен още като имуноцитоадхереция на тромбоцити върху лимфоцити, „тромбоцитни розетки” или „тромбоцитни таралежи”.
  • Отключване каскадата на тромбоцитната агрегация в зависимост от интензивността, времетраенето на възпалителния процес, възрастта, терапията и други фактори, определящи развитието на процесите на тромбоемболизъм.

Цитираните клетъчно-медиирани имунологични феномени са пряко зависими от степента на възпалителния процес и протичат независимо от неговия характер. Тук могат да бъдат намесени алергични процеси от бърз и забавен тип, автоимунни процеси и заболявания, злокачествени заболявания (солидни тумори и др.), сърдечно-съдови заболявания, ревматологични заболявания, инфекциозни болести, травми, абнормени физически претоварвания, изгаряния, сепсис, диабет и др.

Общото между описаните и изброени имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление и това при болните с Covid-19, е че при последните се развива тежък синдром на генерализирано възпаление. Патогенетично това означава, че процесът задължително се съпровожда от описаните имунологични феномени, свързани с участието на тромбоцитите, отключване каскадата на тромбоцитната агрегация и развитие в различна степен на процеси на тромбоемболизъм. Това се установява в клиничната ваксинационна практика при някои хронично болни с придружаващи заболявания, ако при тях не е извършена предварителна подготовка с необходимите за ваксинацията изследвания и не е назначена терапевтична профилактика на риска.

Постваксиналните усложнения биха могли да се минимизират, ако:

  • НЗОК поеме необходими изследвания при желаещите да се ваксинират, когато са с придружаващи хронични заболявания или са на възраст над 55 години, с наднормено тегло или с анамнестични данни за анафилаксични прояви. За профилактиране на усложненията е необходимо минимум 10 дни преди планираната ваксинацията да се направят следните параклинични изследвания: ПКК с диференциално броене; С-реактивен протеин; Д-димер; ИгГ; ИгМ; ИгА и ИгЕ; С3 и С4 комплемент; РФ (Ревмафактор).
  • Ако изследваните показатели са в референтни граници, то профилактично поне 5 дни преди ваксинацията и 5 дни след ваксинацията, ако няма противопоказания, да се приемат профилактично ежедневно: Ериус (aнтихистаминов препарат) х 1 табл. и Аспирин протект (антиагрегант) х 1 табл. 100 mg вечер.
  • Ако има отклонения в някои от изследваните показатели в зависимост от степента им, следва да се отсрочи ваксинацията и да се проведе консултация с личния лекар за удвоена доза на изброените средства, като при необходимост и отсъствие на противопоказания да се прибави и още един антикоагулант.

Не е ли странно, че светът сякаш се е вторачил да търси причините във ваксините, а не какво пропускаме при ваксинацията? Защото печелившата стратегия е според обекта на ваксинация да се съгласуват предварителни профилактични изследвания и действия за намаляване на постваксиналния риск. 

По темата с предложенията спешно ще бъде информиран Министъра на здравеопазването проф. д-р Константин Ангелов.