Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2021

Съвременно лечение на синдрома на сухото око, асоцииран с мейбомиева дисфункция

виж като PDF
Текст A
д-р Моника Димитрова, д-р Ана Георгиева
Очна болница „Зора“, гр. София


Синдромът на сухото око е едно от най-често срещаните заболявания на очната повърхност, което може значително да повлияе върху качеството на живот на пациентите. Той представлява нарушение на слъзния филм на окото в резултат на намалената му продукция или на увеличено изпарение от очната повърхност.

Слъзният филм се състои от три слоя:

  • Външен липиден слой (произвеждан от мейбомиевите жлези на клепача).
  • Среден воднист слой (произвеждан от слъзната жлеза).
  • Вътрешен муцинов слой (произвеждан от добавъчните слъзни жлези на конюнктивата).

Липидният слой, ключов компонент на слъзния филм, предотвратява изпаряването на сълзите от очната повърхност. Той се произвежда от мейбомиевите жлези. Те са липидно продуциращи жлези, разположени в горния и долния клепач на окото. Дисфункцията им е основна причина за развитието на синдрома на сухото око.

Тя е резултат от небалансирана липидна секреция, като по този начин се увеличава скоростта на изпаряване на сълзите от очната повърхност и възниква слъзна хиперосмоларност.

Различават се две форми на сухо око: водно-дефицитна и евапоративна, като много често едната форма води до развитие и на другата. Евапоративната форма се характеризира с повишена загуба на слъзна течност вследствие на прекомерното ù изпаряване от единица площ.

Епидемиология и рискови фактори
От синдрома на сухото око са засегнати 5-6% от цялостната популация и 34% от хората над 40-годишна възраст. Съобщава се, че дисфункцията на мейбомиевите жлези допринася за 60% от всички случаи на сухо око, а 20% се причиняват от воден дефицит.

Съвременно лечение на синдрома на сухото око, асоцииран с мейбомиева дисфункция

Женският пол е важен рисков фактор за развитие както на сухо око, така и на мейбомиева дисфункция. Това вероятно се дължи на ефекта от хормоналните промени върху мейбомиевата секреция, тъй като и двата рецептора за андрогени и естрогени присъстват в мейбомиевите жлези.

Някои от локалните медикаменти също могат да причинят сухо око и мейбомиева дисфункция поради нарушение на очната повърхност вследствие на алергични реакции, токсична епителиопатия и възпалителен отговор от хронично химично дразнене. Такива странични ефекти се съобщават при пациенти с глаукома, при които се прилагат анти­глаукомни медикаменти, съдържащи консерванта бензалкониев хлорид.

Носенето на контактни лещи също често се асоциира със сухо око и мейбомиева дисфункция. Епидемиологично проучване показва, че 50% от носещите контактни лещи изпитват симптоми на сухота в очите, докато само 22% от хората без контактни лещи изпитват такива симптоми. При първите се наблюдава по-тънък липиден слой, което причинява повишено изпарение на сълзите и слъзен хиперосмоларитет.

Лазерна in-situ кератомилеза (LASIK) е най-честата рефракционна операция на роговицата. Синдромът на сухото око често се асоциира с LASIK и може да се влоши както от предоперативни, така и от пост­оперативни фактори.

Синдромът на Sjögren представлява автоимунно заболяване, което води до намалена слъзна и слюнчена секреция. Първичният синдром на Sjögren се проявява при пациенти без съпътстващи ревматологични заболявания, докато вторичният се асоциира с други такива, напр. ревматоиден артрит и системен lupus erythematosus. Най-често засегнати са жени над 40-годишна възраст.

Симптоми
Много признаци и симптоми, свързани със синдрома на сухото око, се припокриват с тези при мейбомиева дисфункция. Повечето пациенти с мейбомиева дисфункция обаче са до голяма степен или изцяло асимптоматични. В проучване, основано на популация в Китай, 22% от изследваните демонстрират безсимптомна мейбомиева дисфункция, докато само 9% имат симптоми, включващи усещане за чуждо тяло, сухота, сърбеж и фоточувствителност.

Съвременно лечение на синдрома на сухото око, асоцииран с мейбомиева дисфункция

фигура 1:
Мейбомиеви жлези на горен и долен клепач


Диагноза

Тъй като синдромът на сухото око и мейбомиевата дисфункция са често срещани заболявания, ясната диагноза е от решаващо значение за правилния подход.

Съвременно лечение на синдрома на сухото око, асоцииран с мейбомиева дисфункция

фигура 2:
Запушени отвори на мейбомиевите жлези


Клиничната диагноза на мейбомиевата дисфункция се поставя въз основа на изследване на променени анатомични характеристики като отпадане на мейбомиеви жлези, променена екскреция на мейбум, изменения в морфологията на клепача, както и запушване на отвора на жлезата.

Нежна експресия на жлезата с натиск към долния клепач може да оцени запушването на отвора на жлезата и качеството на мейбума. За тежестта на заболяването е създадена система за стадиране степента на мейбомиевата дисфункция.

Съвременно лечение на мейбомиевата дисфункция
До скоро вариантите за лечение на синдрома на сухото око бяха представени главно чрез изкуствени сълзи, топли компреси, експресия на мейбомиевите жлези и сондиране, Омега-3 мастни киселини и локални противовъзпалителни средства. Въпреки разнообразието от тези стратегии пациентите с този синдром може да не изпитват пълно или дългосрочно облекчаване на симптомите, което предполага непрекъсната нужда от по-ефективни лечения.

Съвременно лечение на синдрома на сухото око, асоцииран с мейбомиева дисфункция

фигура 3:
IPL лечение на мейбомиева дисфункция


Интензивната пулсова светлина (IPL) е сравнително ново лечение на синдрома на сухото око, дължащ се на мейбомиева дисфункция. Техниката е използвана в дерматологията повече от десетилетие за лечение на розацея, акне и кожни лезии като доброкачествени кавернозни хемангиоми и телеангиектазии. При този метод се използва полихроматична светлина със спектър на дължина на вълната от 500-1200 nm, която се насочва към кожата и се абсорбира от хромофори като меланин, хемо­глобин и вода с образуване на топлина. IPL устройствата позволяват регулиране дължината на вълната и пулсовата продължителност, като по този начин се улеснява лечението на широк спектър от състояния при различни пациенти. Интензивността на лечението зависи от типа кожа на пациента.

Повечето IPL устройства използват енергии с ниска интензивност (8.5−20 J/cm²) и трябва да бъдат зададени на режим “сухо око“. Върху очите се поставят защитни очни щитове, след което кожата в тази зона се покрива с ултразвуков гел. Лечението започва от едното до другото слепоочие, минава се по долната част на клепачите, като се третира и областта на носа с леко припокриващи се приложения.

В края на процедурата мейбомиевите жлези се експресират ръчно, за да се подпомогне секрецията на мейбум. Повечето IPL протоколи за лечение включват 3 до 4 сесии, но броят на IPL сесиите може да варира в зависимост от тежестта на заболяването, характеристиките на пациента и субективното удовлетворение. За механизма на действие на IPL при мейбомиева дисфункция има различни хипотези. Към някои от тях принадлежи разбирането, че чрез IPL се генерира топлина, която от своя страна втечнява мейбомиевия секрет и води до неговата по-лесна експресия.

Заключение
Мейбомиевата дисфункция се определя като най-честата причина за синдрома на сухото око. IPL терапията бе въведена наскоро в областта на офталмологията и представлява перспективен метод на лечение, който според много проучвания води до значително подобрение при пациентите с това заболяване. 


книгопис:

  1. Albietz, J. M., & Schmid, K. L. (2017). Intense pulsed light treatment and meibomian gland expression for moderate to advanced meibomian gland dysfunction. Clinical and Experimental Optometry, 101(1), 23–33.
  2. Vigo, L., Giannaccare, G., Sebastiani, S., Pellegrini, M., & Carones, F. (2019). Intense Pulsed Light for the Treatment of Dry Eye Owing to Meibomian Gland Dysfunction. Journal of Visualized.
  3. Schuh, A., Priglinger, S., & Messmer, E. M. (2019). Pulslichttherapie („intense pulsed light“) als Therapieoption bei der Behandlung der Meibom-Drüsen-Dysfunktion. Der Ophthalmologe.
  4. Rong, B., Tang, Y., Liu, R., Tu, P., Qiao, J., Song, W., & Yan, X. (2018). Long-Term Effects of Intense Pulsed Light Combined with Meibomian Gland Expression in the Treatment of Meibomian Gland
  5. Dysfunction. Photomedicine and Laser Surgery.
  6. Chhadva, P., Goldhardt, R., & Galor, A. (2017). Meibomian Gland Disease. Ophthalmology, 124(11), S20–S26.
  7. Craig, J. Nichols, K., Akpek, E., Caffery, B., Dua, H.S., Joo, Ch.-Ki, Liu, Z., Nelson, J.D., Nichols, J.J., Tsubota, K., Stapleton, F. (2017). TFOS DEWS II Definition and classification report, The ocular surface 15:276-283.