Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2021

Косата по време на ковид пандемия

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Ж. Казанджиева
Клиника по дерматология и венерология, МУ-София


Телогенен ефлувиум
Телогенният ефлувиум (ТЕ) се развива, когато по-голям брой косми от нормалното преминават едновремен­но в стадия телоген[2]. Този процес се дължи на бързото преминаване на косъма от фаза анаген (растежна фаза) във фаза телоген. Телогенната фаза трае около 3 месеца, след което най-често телогенният ефлувиум преминава спонтанно. Тази патология се описва предимно при жени. Много са отключващите фактори, които участват в патогенезата на ТЕ – стрес, лекарства, травми, ендокринни заболявания, хранителни разстройства и диети, и фебрилитет.

От общите предразполагащи фактори могат да се откроят три, които се посочват като рискови за телогенен ефлувиум по време на Ковид-19: фебрилитет, стрес и лекарства.

Фебрилитетът при различни инфек­циозни заболявания, често е причина за телогенен ефлувиум. Дифузното опадане на косата по типа на ТЕ обикновено се случва 2-3 месеца след прекарване на инфекциозно заболяване. Описани са много случаи на TE след денга, инфлуенца, тиф, скарлатина, пневмония и малария. Без съмнение повишената температура е една от причините за възникване на ТЕ и при пациенти с ковид инфекция.

Телогенният ефлувиум може да се дължи и на стресови събития. Емоционалният стрес доказано предизвиква дифузно опадане на косата. Отново симптомите на изтъняване и опадане на косата се появяват два до три месеца след психотравмата.

Лекарствата, използвани в терапи­ята на Ковид-19, особено антико­агулантите, антибиотиците и хидроксихлорокина също могат да са причина за ТЕ.

Клиничната картина е много характерна. След прекарана инфекция с Ковид-19 пациентите се оплакват от опадане на косата на кичури при интензивно разресване или при измиване. Най-често се съобщава на лекаря, че косата е станала забележимо по-тънка и космите в горната част на скалпа са изтънели повече, отколкото тези от задната част и двете страни.

ТЕ може да бъде част и от т.нар. постковид или късен ковид синдром. Посочва се, че пациентите, които са преминали през дълга хоспитализация поради тежка ковид инфекция, показват повишаване на проинфламаторните цитокини Interleukin 1b, Interleukin 6, tumor necrosis factor α и интерферон тип 1 и 2. Отделянето на този тип цитокини обяснява свързаните с ковид кожни прояви като васкулити, васкулопатии, уртикария и специфичните „ковид палци“. Смята се, че цитокиновата буря може да подпомогне появата и развитието на ТЕ чрез увредата на матриксните клетки на космения фоликул.

Американско проучване изследва 10 жени след прекарана SARS-CoV-2 инфекция. Всички пациенти са жени, с различен етнически произход и без анамнеза за предишни проблеми с косата. Средната възраст на участниците в проучването е 55 години. Пациентките развиват кла­си­ческата клинична картина на ­те­­­­­л­о­­­­­­­­­­­­­­ге­нен ефлувиум седмици до месеци след прекараната инфекция. Много по-голямо по обем проучване върху 552 пациенти[3] открива също 10 пациенти с ТЕ (9 жени и 1 мъж). Средната възраст на засегнатите е 48.5 години.

Седемдесет процента от пациентите са били с тежко протичане на инфекцията и съответно са били хоспитализирани. Лечението на инфекцията е провеждано с антибиотици, системни кортикостерои­ди и/или хидроксихлорокин. Телогенният ефлувиум е започнал средно 50 дни след първите симптоми на ковид. Авторите посочват вирусната ин­фек­ция и емоционалния стрес като основни причини за ТЕ.

Друго изследване подчертава екзацербация на ТЕ при пациенти, подложени на стрес заради „затварянето“ и новините за глобалната пандемия[4].

Лекарствено обусловеният ТЕ се обсъжда предимно във връзка с прилаганата в лечението антикоагулантна терапия, включително еноксапарин. ТЕ в тези случаи започва 3 седмици след въвеждането на лекарството. Косменият растеж се възстановява напълно 1 месец след спирането на приема на антикоагуланти[5].

Терапевтичната стратегия при телогенния ефлувиум след Ковид-19 започва с идентификация и елиминация на провокиращите фактори. Особено внимание се обръща на спиране на приема на антикоагуланти. Препоръчват се хранителни добавки с незаменими аминокиселини и витамин В комплекс. Локалният миноксидил 5% може да бъде опция при хроничен ТЕ, но трябва да се съобрази, че миноксидил често съкращава телогенната фаза и в началото може да предизвика засилен косопад. Препоръчва се тримесечен курс с приложение на серуми, шампоани, ампули и маски, насочени към възстановяване на косата. Често тези процедури се комбинират с мезотерапия, съответно по преценка на дерматолога с разтвор на кортикостероиди, витамини, аминокиселини и/или соб­ствена плазма (PRP).

Алопеция ареата
Асоциацията между алопеция ареата (АА) и Ковид-19 се разглежда в редица проучвания от 2020 г.[6] При допитване до 475 пациенти с диагностицирана АА, за рецидиви по време на пандемията съобщават 42.5% от уча­­стниците в проучването, които едновременно са били и с Ковид-19 инфекция (доказана чрез PCR тест). Рецидивите са настъпили в период от средно 2.14 месеца след прекараното заболяване.

Андрогенна алопеция
Интересна връзка между хоспитализирани пациенти с Ковид-19 и андрогенна алопеция се наблюдават при две проучвания в Испания[7,8]. Изследвани са 175 пациенти с потвърдена Ковид-19 инфекция – 122 мъже и 53 жени. Приблизително 67% от тях са с андрогенна алопеция – 79% от мъжете (средна възраст 62.5 г.) и 42% от жените (средна възраст 71 г.).

Хипотезата на испанските автори е за по-тежко протичане на инфекцията с Ковид-19 поради андроген-медиирани промени. Препоръчва се ан­ти­андрогенно лечение, като в ход са вече няколко рандомизирани клини­чни проучвания в тази насока – с bicalutamide, degarelix и spironolactone. Авторите на хипотезата предлагат епонима „Знак на Габрин“, в памет на д-р Габрин – първият лекар, който умира от ковид инфекция в САЩ и който е с андрогенна алопеция заради лечение поради рак на тестисите.

Освен андрогенната алопеция и „посивяването“ на косата се приема за маркер за по-тежко протичане на ковид инфекцията[9].

Хипотезата за по-тежкото протичане на инфекцията с Ковид-19 при хора с андрогенна алопеция се оспорва от редица дерматолози[10]. Те посочват като първи аргумент липсата на контролна група в цитираните по-горе проучвания. Вторият аргумент е свързан с по-голямата честота на пациенти с андрогенна алопеция – тази честота е естествена предвид възрастовите групи, засегнати теж­ко от ковид пандемията.

Себореен дерматит и Ковид-19
По време на локдауна в Милано (2020) се отбелязва увеличаване на случаите със себорея и себореен дерматит, както и влошаването на налична себорея. Наблюдава се увеличаване на еритема, десквамацията и сърбежа. Усложненията засягат не само косата, но и областта под маската. Смята се, че високата тем­пе­ратура под шапките за коса и маските води до повишено изпотяване, нарушена кожна бариера и съответно промяна в микробиота, като доминират щамове от рода Malassezia[11].

Препоръчителни грижи за косата при медицинския персонал по време на ковид пандемия

По време на пандемията в болниците се препоръчва косата да е покрита и прибрана под хирургична шапка. Измиването на косата трябва да е по-често, като се използва мек шампоан, който не дразни скалпа и кожата. Препоръчва се шампоан без сулфати и с рН не повече от 5.5. Трябва да се избягва честото нанасяне на боя, гел за коса и други стилизиращи продукти, защото те обикновено привличат попадане на повече прахови частици върху косата. Препоръчва се регулярно нанасяне на подхранващи продукти за коса.

При медицинските работници в ковид зоната се препоръчва измиване на косата веднага след излизане от отделението, като всички шноли и ленти, използвани по време на смяна, трябва да бъдат дезинфекцирани. 

книгопис:
1. Turkmen D, Altunisik N, Sener S, et al. Evaluation of the effects of COVID-19 pandemic on hair diseases through a web-based questionnaire. Dermatol Ther. 2020;33(6):e13923.
2. Mieczkowska K, Deutsch A, Borok J, et al. Telogen effluvium: a sequela of COVID-19. Int J Dermatol. 2021;60(1):122-124.
3. Olds H, Liu J, Luk K, et al. Telogen effluvium associated with COVID-19 infection. Dermatol Ther. 2021;e14761.
4. Rizzetto G, Diotallevi F, Campanati A, et al. Telogen effluvium related to post severe Sars-Cov-2 infection: Clinical aspects and our management experience. Dermatol Ther. 2021 Jan;34(1):e14547.
5. Watras MM, Patel JP, Arya R. Traditional anticoagulants and hair loss: a role for direct oral anticoagulants? A review of the literature. Drugs Real World Outcomes. 2016;3(1):16.
6. Rinaldi F, Trink A, Giuliani G, et al. Italian Survey for the Evaluation of the Effects of Coronavirus Disease 2019 (COVID-19) Pandemic on Alopecia Areata Recurrence. Dermatol Ther (Heidelb). 2021 Feb 12:1–7.
7. Goren A, Vaño-Galván S, Wambier CG, et al. A preliminary observation: Male pattern hair loss among hospitalized COVID-19 patients in Spain – A potential clue to the role of androgens in COVID-19 severity. J Cosmet Dermatol. 2020 Jul;19(7):1545-1547.
8. Wambier CG, Vaño-Galván S, McCoy J, et al. Androgenetic alopecia present in the majority of patients hospitalized with COVID-19: The "Gabrin sign". J Am Acad Dermatol. 2020 Aug;83(2):680-682.
9. Ramos PM, Ianhez M, Miot HA. Alopecia and Grey Hair Are Associated with COVID-19 Severity. Exp Dermatol. 2020;29:1250-1252.
10. Nanes BA. Androgenetic alopecia in COVID-19: Compared to what?. J Am Acad Dermatol. 2020;83(6):e451.
11. Veraldi S, Angileri L, Barbareschi M. Seborrheic dermatitis and anti-COVID-19 masks. J Cosmet Dermatol. 2020 Oct;19(10):2464-2465.