Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


Припадъци


Възпалителните заболявания на главния мозък представляват група нозологични единици с разнообразна етиология, обединени с наименованието енцефалити. Класифицирането на енцефалитите се основава на различни принципи като етиологичният е най-важният. В етиологично отношение инфекциозните причинители могат да бъдат: вируси, бактерии, гъбички, паразити. Най-чести са вирусните енцефалити. Енцефалитният синдром включва следните подсиндрома: фокален неврологичен дефицит (централни парези или парализи, сетивни нарушения от моно-, хеми- или квадритип, епилептични пристъпи, хиперкинези, Паркинсонов синдром и др.); хипертензионен синдром (главоболие, повръщане, брадикардия, количествено нарушение на съзнанието); психичен синдром (психомоторна възбуда, делирна симптоматика); менингорадикуларен синдром и ликворен синдром. Фокалният неврологичен дефицит и психичната симптоматика се срещат при почти всички болни.

Мозъчният тумор се среща във всички възрасти. Възможно е онкологичното заболяване месеци наред да остане без клинична проява. Първите симптоми най-често са главоболие, епилептични припадъци и изменение в психиката. Главоболието е максимално силно при ставане и постепенно намалява през деня. Епилептичните припадъци рядко са генерализирани. От психичните симптоми най-чести са отслабване на концентрацията и паметта, липса на самокритичност и др. При някои мозъчни тумори единственият симптом е прогресираща деменция. Метастатичните мозъчни тумори от своя страна често имат системни прояви като кахексия.

Хипертензивната енцефалопатия представлява остро и преходно разстройство на мозъчните функции при внезапно силно покачване на кръвното налягане с развитие на псевдотуморен синдром. Повишеното вътречерепно налягане лежи в основата на повечето клинични прояви. Основните симптоми включват главоболие, помрачение на съзнанието, генерализирани тонично-клонични гърчове, папиледем и повишено ликворно налягане.

Кокаиновата интоксикация е спешно състояние, което изисква интензивни грижи. Характеризира се с адренергична хиперактивация – хипертония, тахикардия, тонично-клонични гърчове, диспнея, камерни аритмии. При остро отравяне смъртта може да настъпи от камерна аритмия, status epilepticus, интракраниален кръвоизлив или хипертермия. n


ВЪПРОС:

Базирайки се на анамнезата и статуса на пациента, коя е най-възможната диагноза?


Отговор:

Обсъждане
Верен отговор:
Б. Системен лупус еритематозус

Системен лупус еритематозус.Това мултисистемно автоимунно заболяване е 9 пъти по-често срещано сред жени, особено такива от негроиден и азиатски произход. Тежестта на заболяването варира, като то може да се прояви само с лек обрив или да засегне множество системи и органи и да застраши живота на пациента. В ЦНС това заболяване предизвиква васкулит на малките кръвоносни съдове. Тази патология би могла да се прояви със симптоми на депресия, шизофрения, психози, хорея или фокални мозъчни инфаркти. Лумбалната пункция обичайно показва завишени левкоцити и протеинорахия. Гломерулонефритът е друга много честа проява на заболяването с клинична картина на микроскопична хематурия, протеинурия, нефрозен синдром или ОБН. Артритът най-често засяга проксималните интерфалангеални и метакарпофалангеални стави, като се развива артралгия без деформация. Тази пациентка има нужда от спешно антихипертензивно лечение за понижаване на артериалното налягане, както и от антиконвулсантно лечение.