Table of Contents Table of Contents
Previous Page  38 / 76 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 38 / 76 Next Page
Page Background

38

Брой 03/2018, Година XVIII

medinfo.bg

03

А П Р И Л

2 0 1 8

доц. д-р Боряна

Върбанова

МУ „Проф. д-р

Параскев Стоянов“,

гр. Варна, Катедра

Педиатрия

КОЖЕН МИКРОБИОМ И

АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ

М

икробиота е термин, опре-

делящ

съвкупността

от

обичайни

микроорганизми,

обитаващи телесните и лигавични по-

върхности на индивида – устна кухина,

горни дихателни пътища, хранопро-

вод, черва, кожа, генитален тракт.

Само 20% от тези, населяващи черва-

та, са култивируеми, т.е. в огромната

си част (80%) те са непознати като

микробиологични субекти от гледна

точка на стандартните техники, по-

ради липса на есенциални съставки

в средите и условия за култивиране.

Идентифицирани са с RCR. Общият

брой на бактериалните клетки е ~100

трилиона, а човешките са около 10

трилиона.

Доказано е, че докато човешки-

ят геном кодира 30 000 протеина,

микробният (метагеном) е 100 пъти

по-голям. В този смисъл на генетично

ниво ние сме 99% „бактериални”.

Терминът „микробиом” е въведен от

нобеловия лауреат

Joshua Lederberg

за дефиниране на комплекса от гени и

взаимодействия на екологичните „об-

щества” от коменсални, симбиотични

и патогенни микроорганизми, които

обитават човешкото тяло. Ученият

пръв предлага идеята, че общият ге-

ном на микроорганизмите предста-

влява допълнение към човешкия и се

създава „колективен” геном, който

превръща човека в суперорганизъм (хо-

лобионт) или по-точно в „екосистема”.

Отдавна е известен фактът, че ми-

кробиота не са само обитатели на

хоста и консуматори на нутриенти.

Те осигуряват продукти, есенциални

за биологичното развитие и благопо-

лучие, като:

1.

Ензими, нужни за смилането на не-

смилаеми полизахариди, аминокисе-

лини, късоверижни мастни кисели-

ни, ксенобиотици и др. Чрез тях се

осъществяват процеси на фермен-

тация, хидролиза, естерификация,

редукция, деконюгация и ароматно

разцепване на субстрати, недо-

стъпни за дигестивните възмож-

ности на човешкия организъм.

2.

Протеини за регулация и матурация

на имунната система.

3.

Cинтезират витамини – K, B.

Една от най-важните функции на чо-

вешкия микробиом е поддържането на

хомеостазата, в т.ч. имунния баланс.

Този процес (сross-talk) е двупосочен

и включва сигнали и взаимодействия

между макроорганизма и микробиома.

Така се осъществяват редица струк-

турни, биологични, протективни и

метаболитни процеси, като ангиоге-

неза, постнатална интестинална ма-

турация, имунна регулация, ксенобио-

тичен метаболизъм.

Най-голям и най-добре проучен е интес-

тиналният микробиом. В червата се

осъществяват 80% от имунните реак-

ции в организма. В последните години

все повече информация се натрупва

относно състава и значението на ко-

менсалните бактерии в устната кухи-

на (орален микробиом), кожата (кожен

микробиом) и микробиомите на брон-

хо-пулмоналния и урогениталния тракт.

Кожен микробиом

Кожата е най-големият орган в чо-

вешкото тяло и формира границата

между организма и околната среда. Тя

е място за широко взаимодействие

между имунната система и микробни-

те обитатели. Последните включват

класически патогени, формиращи био-

филми, и кожния микробиом. Дисбиоза-

та в тези общества води до наруша-

ване на хомеостазата и заболяване.

Въпреки че човешката кожа е доста

неблагоприятна среда (бедна на хра-

нителни вещества, с относително

висока киселинност, суха, с непре-

къснато изхвърляне на повърхност-

ни кожни клетки), тя е обитавана

от един милиард бактерии на ква-

дратен сантиметър. Микробиота

на кожата се характеризира със съ-

щите четири преобладаващи типа,

както и на други места на тялото:

Actinobacteria, Firmicutes, Proteobacteria

и Bacteroidetes, но съотношението

им се различава значително. Докато