Table of Contents Table of Contents
Previous Page  39 / 76 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 39 / 76 Next Page
Page Background

списание МЕДИНФО

39

ДЕРМАТОЛОГИЯ

Firmicutes и Bacteroidetes са в по-голямо

изобилие в стомашно-чревния тракт,

то Actinobacteria са по-добре предста-

вени в кожата. Относителният дял на

четирите вида в кожата е съответ-

но: Actinobacteria 52%, Firmicutes 24%,

Proteobacteria 17% и Bacteriodetes 6%.

В кожния микробиом съществува

голяма вътревидова вариабилност.

По кожата на лактите доминират

Betaproteobacteria, по кожата на гър-

ба – Propionobacteria, на носа – Coryne-

bacteria.

Тези различия се дължат на разликите

в температурата на кожата, влаж-

ността, разпределение на жлезите,

експозиция на факторите на околната

среда и т.н. Някои области на кожата,

като слабините, аксиларните гънки

и гънките между пръстите на крака-

та, имат по-висока температура и

влажност. Тези региони са обитавани

от микроорганизми, предпочитащи

влажни условия, като грам-отрица-

телни бацили, Corynebacterium spp. и

Staphylococcus. Други области, харак-

теризиращи се с висока плътност

на мастните жлези, включително ли-

цето, гърдите и гърба, са преферен-

циално обитавани от липофилни ми-

кроорганизми, като Propionibacteriа и

Malassezia spp.

Бактериалните популации на кожата

могат да бъдат категоризирани като:

Преходни (контаминанти, невъзпро-

извеждащи се).

Временни обитатели (не са обичай-

ни обитатели, но могат да колони-

зират).

Резидентни обитатели (размножа-

ващи се и възпроизвеждащи се).

"Нормалната" жива флора на кожа-

та включва Propionibacterium acnes,

Staphylococcus epidermidis, Staphyloco-

ccus aureus, Corynebacterium diphtheria,

Corynebacterium jeikeium и Pseudomonas

aeruginosa. Ролите на резидентните

бактерии са разнообразни и не са на-

пълно изяснени.

Освен че е физическа бариера, кожа-

та е имунологична бариера. Кожният

имунен отговор е важен за защита

от инфекция и заздравяване на рани,

но също така модулира кожния микро-

биом

(Фиг. 1)

.

Кератиноцитите разпознават ми-

кробните антигени чрез рецептори за

разпознаване (pattern recognition), кои-

то разпознават свързаните с патоге-

на молекулярни модели (PAMPs), като

липополизахарид, флагелин, нуклеинови

киселини от грам-отрицателни бакте-

рии, манан и цимозан от гъбични кле-

тъчни стени, както и пептидогликан

и липотейкоева киселина от грам-по-

ложителни бактерии. Ключови рецеп-

тори, разпознаващи тези микробни

компоненти, са Toll-like рецепторите,

NOD-рецепторите и манозните рецеп-

тори. Активацията на кератиноцити-

те инициира вродения имунен отго-

вор, водещо до секреция на цитокини,

хемокини и антимикробни пептиди

(AMП), като кателицидини и β-дефензи-

ни, които активират адаптивния иму-

нен отговор. АМП действат подобно

на антибиотиците срещу инфекциоз-

ни патогени и някои от тях (като ка-

телицидин) индуцират възпалителен

отговор. Кератоцитите модулират

различни сигнали от хоста и от микро-

бен произход.

Независимо че е изложена на действи-

ето на различни въздействия, кожата

може да разграничи патогенни от не-

патогенни микроорганизми, и да раз-

вие толеранс към коменсалите. При

нормални условия кожните Лангерхан-

сови клетки и дермалните дендритни

клетки поддържат толеранса чрез

FOXP3+ регулаторните T лимфоцити.

Достатъчно доказателства са натру-

пани в полза на тезата, че коменсал-

ната флора на кожата може да инхи-

бира патогенната. Staph. epidermidis

селективно инхибира Staph. аureus,

стрептококи от група А и E. coli чрез

фенол-разтворими модулини. Послед-

ните активират също антимикроб-

ните пептиди. Те от своя страна

сентизират кератиноцитите. Така

се усилва имунният отговор спрямо

патогени, но се подтиска възпалител-

ният отговор срещу коменсалите.

Това става чрез подтискане на цито-

киновата продукция на кератиноцити-

те от липотейкоевата киселина на

Staphylococcus epidermidis.

ф и г у р а 1