Table of Contents Table of Contents
Previous Page  50 / 76 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 50 / 76 Next Page
Page Background

50

Брой 03/2018, Година XVIII

medinfo.bg

03

А П Р И Л

2 0 1 8

Цвета Калинова,

Илко Бакърджиев,

Марин Железов,

Георги Пехливанов,

Маргарита

Господинова

Отделение по

дерматовенероло-

гия, УМБАЛ „Света

Марина”, гр. Варна

Медицински Колеж,

МУ-Варна, Катедра

анатомия и клетъчна

биология, МУ-Варна

Катедра дерматове-

нерология, МУ-София

Катедра Инфек-

циозни болести,

паразитология и

дерматовенерология,

МУ-Варна

ЦИНКОВ ДЕФИЦИТ

В ДЕРМАТОЛОГИЧНАТА

ПРАКТИКА

Резюме

Цинкът е един от най-застъпените

микроелементи в човешкото тяло.

Неговият дефицит протича с неспеци-

фични клинични прояви, поради което

диагностицирането му е предизвика-

телство за клинициста. Дефицитът на

цинк бива вроден и придобит, остър и

хроничен, при здрави или болни индиви-

ди, лек, умерен или тежък дефицит на

цинк, системен или локален дефицит

на цинк. Цинковият дефицит често се

съпровожда и с дефицит на други ми-

кроелементи. Сред основните меха-

низми за развитие на цинков дефицит

се приемат неадекватният прием на

цинк, малабсорбция, повишени загуби и

потребности на цинк, състояния с не-

изяснен механизъм на загуба на цинк.

Цинкът има значителна роля във физи-

ологията на кожата, поради което не-

говият дефицит може да протече под

формата на неспецифични за цинковия

дефицит кожни заболявания – алопе-

ция ареата, акне, хронични кожни язви,

херпетиформен дерматит, ангуларен

хейлит и др. Широката употреба на

цинкови препарати за лечение на дер-

матологични състояния потвърждава

значимостта на този микроелемент в

поддържане хомеостазата на кожата.

Цинкът е бивален-

тен катион, есен-

циален

хранителен

микроелемент за чо-

века, чиято значимост се

обуславя от факта, че участва

в състава на повече от 300 ме-

талоензима и повече от над 2000

транскрипционни фактора, необ-

ходими за регулацията на липидния

и белтъчния метаболизъм, както и

метаболизма на нуклеинови киселини.

Цинкът влиза в състава на протеини-

те – рецептори за стероидни и тирео-

идни хормони, участва в процесите на

репродукция, имунна защита – чрез

поддържане функцията на макрофаги

и неутрофили, НК-клетките, актив-

ността на комплемента. Активира

фагоцитарната функция на гранулоци-

тите и стабилизира мембраната на

лизозомите, инхибира експресията на

интегрини върху кератиноцитите и

модулира продукцията на TNF-алфа IL-

6, като редуцира продукцията на въз-

палителни медиатори и азотен оксид.

Участва в осъществяване процесите

на растеж и развитие, когнитивни

процеси, слухови, зрителни, вкусови

възприятия, епителизиране на рани

чрез регулация на ДНК и РНК полимера-

зи. Цинкът притежава антиоксидант-

н и

свойства. Цин-

кът

проявява

антиандрогенни

свойства и индуцира

модулация на 5-алфа редук-

тазата тип 1, 2

[1]

. Този ми-

кроелемент е есенциален за ембриоге-

незата поради ролята му в регулиране

структурата на хроматина и експре-

сията на гени

[2]

.

Свойствата на цинка, както и участи-

ето му в голям брой биохимични проце-

си, го поставят на второ място след

желязото, като един от най-разпрос-

транените микроелементи в човеш-

кото тяло

[3]

. Цинкът няма обособени

тъканни депа, той е повсеместно раз-

пределен, като концентрацията му е

най-висока в скелетните мускули 60%,

кости 30%, кожа 5-6%, от общия цинк в

тялото

[4–6]

.

Физиологичната роля на цинка се

свежда до три главни функции: ката-

литична, структурна и регулаторна

[4]

.

Каталитичната функция на цинка се

изразява в участието му като инте-

грален компонент в структурата на